Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Изпълниш ли и шестте изисквания, ще бъда свръзка между вас с Ники и ще се опитам да сложа край на изпитателния срок, а после кой знае какво може да се случи между вас. Ако не успееш да изпълниш изискванията ми, боя се, че може никога повече да не говориш с Ники. Тя подчерта, че това е единственият ти шанс.

Свържи се с мен до 24 часа, след като вземеш решение. Прочети пак списъка и изискванията ми, запамети ги и после изгори писмото.

Помни, ако искаш да ти помогна, не споменавай пред никого, че контактувам с Ники.

С най-добри намерения,

Цяла нощ препрочитам писмото отново и отново. Отказвам да приема някои части за истина — особено това, че съм извършил престъпление и Ники се е развела с мен — тези неща ме карат да си удрям челото с юмруци. Що за престъпление би ме поставило в това положение и кой е свалил всички обвинения, когато съм влязъл в неврологичното заведение? Разбирам Ники да се разведе с мен, задето съм лош съпруг, особено като се има предвид, че наистина бях лош съпруг. Но ми е трудно да повярвам за престъплението: какво толкова съм извършил, та да се стигне до такива драстични мерки. И все пак писмото на Тифани като че ли обяснява много — защо майка ми е свалила сватбените ми снимки и защо татко и Джейк наговориха онези ужасни неща за Ники. Ако наистина съм разведен, значи всички опити на роднините ми да изтрият Ники от паметта ми са имали за цел да ме защитят — пък и те не са достатъчно големи оптимисти, за да осъзнаят, че щом съм жив, все още имам поне теоретичен шанс да си върна Ники. А това, едва ли има нужда да ви обяснявам, е слънчевият лъч в това писмо.

Естествено, не мога да бъда сигурен за нищо, след като нямам никакъв спомен за последните няколко години. Какво пречи Тифани да си е измислила цялата история, за да ме накара да участвам в танцовото й състезание? Напълно е възможно. Иначе никога не бих се съгласил да й бъда партньор, нищо, че сега се упражнявам да бъда мил. Осъзнавам вероятността писмото на Тифани да е номер, но шансът да се свържа с Ники е прекалено примамлив, за да го пропусна — той може да се окаже последният ми сгоден случай. Пък и щом Тифани споменава Бог, значи може и да разбира смисъла на изпитателния срок. Има логика и Ники да иска да взимам уроци по танци. Винаги е имала желание да танцуваме, но аз все отказвах. Мисълта в бъдеще да танцувам с Ники е достатъчна да ме накара да приема условието за три пропуснати мача на Орлите, включително домакинството срещу Джаксънвил. Представям си колко ще се ядосат баща ми, Джейк, а може би дори и Клиф, но после се замислям за възможността най-сетне да стигна до хепиенда на своя филм — да си върна Ники — и изборът става очевиден.

Слънцето изгрява, отварям прозореца на долната баня, изгарям писмото над тоалетната и пускам водата върху овъглените останки. След това тичам през Найтс Парк до къщата на семейство Уебстър и почуквам на вратата на Тифани. Тя отваря, облечена в червена копринена нощница, и ме гледа с присвити очи.

— Е?

— Кога започваме? — питам.

— Готов ли си да се посветиш изцяло? Да се откажеш от всичко друго? Дори от Орлите?

Кимвам нетърпеливо.

— Но не бива да пропускам сеансите в петък, защото ако не ходя на терапия, съдията ще ме върне на лошото място и тогава няма да можем да спечелим състезанието.

— Ще те чакам пред вас утре в два — казва Тифани и затваря вратата.

Първият етаж в апартамента на Тифани представлява танцово студио. Огледала покриват и четирите стени от пода до тавана, а на три от тях има перила каквито ползват балерините. Подът е настлан с паркет като на баскетболно поле, но без начертаните линии и с по-светъл лак. Таванът е много висок, сигурно има към девет метра; вита стълба в ъгъла води до жилището на Тифани.

— Поръчах да ми построят всичко това след смъртта на Томи — обяснява Тифани. — Използвах парите от застраховката. Харесва ли ти студиото ми?

Кимвам.

— Добре, защото това ще бъде домът ни през следващия месец. Носиш ли си снимката?

Отварям сака си и вадя снимката на Ники; показвам я на Тифани, а тя отива до уредбата зад витата стълба. Сваля от желязна кука на стената чифт слушалки — от онези, които ти покриват изцяло ушите като наушници — и ми ги подава. Имат много дълъг кабел.

— Сядай — нарежда ми.

Настанявам се на пода с кръстосани крака.

— Ще ти пусна песента, на която ще танцуваме. Важно е да се почувстваш дълбоко свързан с нея. Трябва да те трогне, да изпълни цялото ти тяло. Нарочно избрах точно тази песен. Идеална е и за двама ни, както ще чуеш след малко. Когато ти сложа слушалките, искам да се вгледаш в очите на Ники. Искам да почувстваш песента. Ясно?