Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Седем.

— Цели седем? — усъмнява се баща ми, но се усмихва.

— Седем.

— Той казва седем, Джини. Седем!

А после пак се обръща към мен:

— Трети въпрос. В коя четвърт куотърбекът Дрю Брийз най-после ще получи сътресение на мозъка, след като страхотните защитници на Орлите са го мачкали през целия мач?

— Хм, този е труден. В третата четвърт?

— Грешен отговор — баща ми клати глава с престорено разочарование. — Верният е в първата четвърт. Четвърти въпрос. Кога ще доведеш вкъщи онази мацка, с която все търчиш? Кога ще представиш гаджето си на баща си?

След четвъртия въпрос татко натъпква устата си със спагети и започва да дъвче. Понеже не получава отговор, ме окуражава с лявата си ръка, рисувайки невидими кръгове с показалеца си.

— Не видя ли, че Пат откри сватбените си снимки и ги окачи в дневната? — намесва се мама с леко разтреперан глас.

— От Джейк разбрах, че вече си преживял Ники — казва татко. — И сега си падаш по оная Тифани. Не е ли вярно?

— Бихте ли ме извинили? — обръщам се към мама, защото малкият белег ме засърбява и имам чувството, че може и да избухна, ако не ударя челото си с юмрук.

Мама кимва със съчувствие в погледа, за което съм й благодарен.

Няколко часа вдигам тежести, докато желанието да се удрям най-сетне отминава.

Слагам си новата светлоотразителна жилетка от мама и излизам за нощно тичане.

Смятах тази вечер да отворя писмото от Тифани, понеже бях толкова развълнуван от вечерята с татко, но сега определено не съм в добро настроение и ще наруша правилата, ясно поставени от Тифани преди две вечери. Снощи се намирах в отлично настроение и за малко да го отворя, но не бяха минали четирийсет и осем часа.

Докато тичам, се опитвам да мисля за Ники и за края на изпитателния срок, от което винаги ми става по-добре. Представям си, че Бог се е обзаложил с мен и ако тичам достатъчно бързо, Той ще ми върне Ники, затова през последните три километра спринтирам. След малко тичам толкова бързо, чак не е за вярване — по-бързо от всяко друго човешко същество досега. Представям си как Бог ми казва да измина последния километър и половина за под четири минути — нещо, почти невъзможно, но ще се опитам заради Ники. Затичвам се още по-бързо и когато ми остава само една пресечка, чувам в главата си как Бог отброява: „Пет… четири… три… две…“. Десният ми крак стъпва на първата бетонна плочка от алеята на родителите ми и в този миг Бог казва: „Едно“ — значи съм успял, стигнал съм вкъщи, преди Бог да каже: „Нула“. Толкова съм щастлив. Невъзможно щастлив!

Качвам се на горния етаж: вратата на родителите ми е затворена, затова се изкъпвам и се пъхвам под завивките. Вадя плика от Тифани изпод дюшека. Дълбоко си поемам дъх. Отварям писмото. Докато чета няколкото напечатани страници, в ума ми бушуват противоречащи си емоции и ужасни нужди.

Пат,

Прочети това писмо от начало до край! Не взимай решение, докато не си го прочел цялото! Не го чети, ако не си сам! Не го показвай на никого! Когато го прочетеш, го изгори — незабавно!

Някога обхваща ли те чувството, че живееш в барутен погреб, а пускаш искри?

Е, нямаше какво да направя, за да си върна Томи и неспособността да приема смъртта му ме държа болна цели две години — но тогава ти се появи в живота ми. Защо? Отначало си мислех: „Бог ми изпраща нов мъж, за да заеме мястото на моя Томи“ и това ме подлудяваше, защото Томи не може да бъде заменен (нищо лично). Но като те слушах как говориш за Ники, осъзнах, че Бог те е изпратил при мен, за да ти помогна да стигнеш края на изпитателния срок. Това щеше да бъде моята мисия. Затова се заех с нея.

„Какво?!“, чувам те да възкликваш в момента. „Как би могла приятелката ми Тифани да сложи край на изпитателния срок?“

Е, това е частта, която по всяка вероятност ще те вбеси.

Готов ли си, Пат? Подготви се.

Говорих с Ники по телефона — често. Всяка вечер през последните две седмици. Взех номера й от Вероника, която — чрез разговорите на Рони с майка ти — е давала на Ники информация за теб още откакто са те затворили за постоянно в здравното заведение в Балтимор. Роднините ти, оказва се, са забранили на Ники да събира информация за теб — имали са право да го направят, защото Ники се развела с теб, след като те приели в психиатрията. Знам, че тази новина сигурно страшно ще те разстрои. Съжалявам, но вече е време нещата да се кажат направо. Не си ли съгласен?

Така, следващата част също е неприятна. Ники е успяла да се разведе с теб, защото си извършил престъпление; сега не го помниш, но няма да ти кажа какво е било, защото може би си го блокирал от паметта си умишлено; най-вероятно не си психически подготвен да се справиш с плашещата реалност. С моя терапевт д-р Лили имаме теория, че ще си спомниш как си извършил престъплението, когато си психически и емоционално готов за това. Ники получила развода, както и всичките ви авоари, а в замяна някой друг снел обвиненията си срещу теб. Разбира се, тази сделка те изпратила на лошото място за неопределено време за „рехабилитация“. По онова време ти си се съгласил на всичко това, а терапевтът ти д-р Тимбърс, преценил, че си „здрав психически“, но скоро след като те затворили, си загубил и паметта си, и разсъдъка си.