Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Тифани носи клин и тениска като всеки друг ден, но лицето й се преобразява, преди да натисне PLAY на CD-плейъра. Толкова е сериозна. Тъжното пиано и двата дуелиращи се гласа изпълват помещението и Тифани започва да танцува толкова красиво и същевременно толкова тъжно. Тялото й се движи така изящно и чак сега разбирам какво искаше да каже с плаченето чрез танц. Подскача, върти се, тича, плъзга се. Извиква „вдигай“ и пада на пода мъртва, след което скача на крака, за да възкръсне, когато музиката пак се засили. Танцът й е едно от най-красивите неща, които някога съм виждал. Бих могъл да я съзерцавам до края на живота си как танцува и, странно наистина, но като гледам как Тифани се рее из дансинга, се чувствам както когато се носех по вълните с бебето Емили. Тифани е толкова добра.

— Баща ти спряда вечеря с мен, Пат. Отказва и да излизаме на разходка. Откакто Орлите загубиха от Пиратите, пак стана… Пат, моля те, престани да тананикащ. Пат!

В очакване наголемия ден с Тифани всеки ден тичаме малко по-бързо. Напрягаме сили и след парка пробягваме в спринт последния километър и половина до дома й и здравата се изпотяваме. Винаги надбягвам Тифани, понеже съм мъж, вярно, но и защото съм отличен бегач.

— Едва лисъзнаваш колко много означава това за сестра ми — казва ми Вероника, когато за мой потрес се появява заедно с Емили в сутерена. — Знаеш ли, че откакто Томи почина, никога не е канила някой от семейството да я гледа как танцува? Даже от две години ни е забранила да посещаваме състезанията. Но тази година вярва, че ще спечели — дори е убедена — и макар да се радвам да я виждам толкова щастлива, ме е страх даже да си помисля какво ще направи, ако загубите. Тя е нестабилна, Пат. Разбираш го, нали? Разбираш, че загубата би я довела до месеци на тежка депресия? Затова се налага да те попитам как всъщност вървят репетициите. Смяташ ли, че наистина можете да победите? Кажи ми.

Преди да изгасялампата, се вглеждам в очите на Ники. Виждам луничките по носа й, тъмнорусата й коса, пълните й устни. Целувам я много пъти.

— Скоро — обещавам й. — Правя всичко по силите си. Няма да те разочаровам. Помни, „вечността започва от днес“.

Виждате ме как помпаммускули: лежанка, повдигания на краката, коремни преси на „Стомах мастър 6000“, велоергометър, клекове, юмручни лицеви опори, сгъвания на дъмбели — пълната програма.

— Инвазия от Азияще те вземе в… — Клиф ми кимва и се усмихва. — А, пак затананика. Майка ти каза, че не говориш с никого за Орлите, но не смяташ наистина да пропуснеш домакински мач, нали?

— Най-важнотое поддръжките да изглеждат все едно ги правиш без усилие, сякаш вдигаш въздуха. Трябва да се нося. Ясно? Добре, защото трябва да престанеш да се тресеш, Пат. Имаш вид, като че те е хванал шибаният Паркинсон, по дяволите.

— Как е възможноотбор с актив 4–1 да загуби три поредни мача? — крещи татко от върха на стълбите към сутерена. — Отбор, който размаза Даласките каубои? Отбор с първокласно нападение и повече успехи в защита от всеки друг тим в лигата? Тананикай колкото си искаш, Пат. Но това няма да промени факта, че ти отне късмета на Птиците и проваляш сезона ни !

Виждате ме как помпаммускули: лежанка, повдигания на краката, коремни преси на „Стомах мастър 6000“, велоергометър, клекове, юмручни лицеви опори, сгъвания на дъмбели — пълната програма.

— Добре. Не беше зле.Усвои пълзенето и едната от поддръжките вече не изглежда толкова ужасно. Но ни остава само седмица. Ще се справим ли? Ще се справим ли?

— Купих типодарък — съобщава ми Тифани. — Иди в банята да го пробваш.

Отивам в тоалетната на студиото й и вадя жълто трико от найлонова торбичка.

— Това пък какво е? — провиквам се към Тифани.

— Костюмът ти. Сложи го и ще направим генерална репетиция.

— Къде му е горната част?

— Пак — нарежда Тифани, независимо че вече е 22:41 и усещам как лактите ми са на път да експлодират. Танцувам на края на силите си. Танцувам само по инстинкт.

— Пак!

Единайсет и петдесет и девет.

— Пак! — нарежда Тифани и заема мястото си в левия край на студиото.

Няма смисъл да споря, знам го, така че се просвам на пода и се приготвям да запълзя.

— Може да те щипе — предупреждава ме Тифани и плъзва розовата дамска самобръсначка през пяната за бръснене по гърдите ми, а после ми показва колко косми има в чашката, където изплаква ножчето.