Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

— Откога сте женени?

Брат ми стрелва жена си с бърз поглед, който не остава незабелязан от мен.

— От известно време — отвръща тя.

Отговорът й ме подлудява, защото всички присъстващи са наясно, че не си спомням последните няколко години, а понеже е жена, Кейтлин няма как да не помни точната дата на сватбата си. Очевидно се старае да ме предпази и затова отговаря уклончиво. Това ме кара да се чувствам ужасно, макар да разбирам стремежа на Кейтлин да бъде мила.

Брат ми плаща сметката и изпращаме Кейтлин до апартамента им. Джейк целува жена си на вратата — любовта му към нея е толкова очевидна. Но след това Кейтлин целува и мен по бузата и докато лицето й е само на няколко сантиметра от моето, казва:

— Радвам се, че най-после се запознахме, Пат. Надявам се да станем добри приятели.

Кимвам, защото не знам какво да отговоря, а Кейтлин се провиква:

— Давай, Бейкър!

— Баскет, глупчо — поправя я Джейк и Кейтлин поруменява, след което двамата пак се целуват.

Джейк махва на едно такси и подхвърля на шофьора:

— До Градския съвет.

Предупреждавам брат си, че нямам пари да платя таксито, а той ме успокоява, че когато съм с него, нямало да плащам за нищо; мило е от негова страна, но ми прозвучава и малко странно.

Купуваме жетони за метрото под Градския съвет, минаваме през въртящите се вратички и чакаме влака по оранжевия лъч на юг.

Макар че още е само 1:30, а мачът започва след седем часа, пък и е понеделник — ден, в който повечето хора са на работа — на перона вече чакат много мъже във фланелки на Орлите. Това ме кара да осъзная, че Джейк днес не е на работа, и изведнъж се усещам: та аз даже не знам какво работи, а от това вече напълно пощурявам. Замислям се дълбоко и се сещам, че брат ми учеше икономика в колежа, но не мога да си спомня къде работи, затова го питам.

— Търговец съм на опциони — отговаря той.

— Това пък какво е?

— Играя на фондовата борса.

— О — възкликвам. — И за кого работиш?

— За себе си.

— Как така?

— Работя за себе си и правя всичките си сделки онлайн. Самонает съм.

— Значи затова имаш време да се размотаваш с мен преди мача.

— Това му е най-хубавото на самонаемането.

Много съм впечатлен от способността на Джейк да издържа себе си и жена си, като играе на борсата, но на него не му се говори за работата му. Сигурно си мисли, че не съм достатъчно умен да я разбера; дори не се опитва да ми обясни.

— Е, какво мислиш за Кейтлин? — пита ме той.

Но преди да успея да отговоря, влакът идва и ние се сливаме с тълпата качващи се фенове на Орлите.

— Какво мислиш за Кейтлин? — повтаря той въпроса си, когато си намираме места и влакът потегля.

— Страхотна е — отвръщам, но избягвам погледа му.

— Бесен си ми, че не ти казах веднага за Кейтлин.

— Няма такова нещо.

Искам да споделя как Тифани ме следва, когато тичам; как намерих кашона „ПАТ“; как мама още стачкува и как мръсните чинии се трупат в мивката, и как татко направи всичките си бели ризи розови, когато пра; как терапевтът ми Клиф ме съветва да запазя неутралитет и да не се замесвам в брачните проблеми на родителите си, а да се съсредоточа върху психичното си здраве, но как бих могъл, когато мама и татко спят в отделни стаи, и татко ме кара да чистя къщата, а мама ме кара да я оставя мръсна — и че ми беше достатъчно трудно да се държа и преди да разбера, че брат ми свири на пиано и търгува с акции, и живее с красива музикантка, и съм пропуснал сватбата му, и така и няма да го видя как се жени, а това е нещо, което чаках с нетърпение, защото обичам брат си. Вместо да споделя всичко това обаче, промълвявам само:

— Джейк, малко се притеснявам да не попаднем на фена на Великаните.

— Затова ли си толкова мълчалив цял ден? — пита брат ми, сякаш напълно е забравил какво стана преди миналия домакински мач. — Съмнявам се фен на Великаните да дойде на мач с Грийн Бей, но все пак ще идем на друг паркинг, в случай че приятелите на оня задник ни търсят. Пазя ти гърба. Не се тревожи. Дебелаците ще разпънат шатрата зад Уашовия Сентър. Нямай грижа.

Пристигаме на „Броуд“ и „Патисън“, слизаме от метрото и излизаме под следобедното слънце. Вървя след брат си през рядката тълпа хардкор фенове, дошли също като нас седем часа преди мача, при това в делничен ден. Минаваме покрай Уашовия Сентър и когато наближаваме зелената шатра, не мога да повярвам на очите си.

Дебелаците са пред шатрата заедно със Скот и крещят на някого, скрит зад телесата им. Грамаден училищен автобус, боядисан в зелено, се движи право към шатрата ни. Върху автобуса е нарисуван портрет на Браян Доукинс; приликата е поразителна (Доукинс е редовен участник в Мача на звездите и играе като защитник на Птиците). Приближаваме се още и разчитам върху автобуса думите „ИНВАЗИЯ ОТ АЗИЯ“. Вътре е пълно с мургави мъже. Толкова рано следобед има безброй места за паркиране, та не ми е ясно за какво спорят.