Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Пицата пристига точно за полувремето, на което Орлите водят с 24–3.

— Ако и Джейк беше тук — подмята татко, — този ден щеше да е идеален.

С татко бяхме толкова щастливи, че даже бях забравил за отсъствието на Джейк.

— Къде е Джейк? — питам, но татко пренебрегва въпроса.

В третата четвърт бекът на Сан Франциско изпуска топката на първия ярд на Орлите и дефанзивният играч Майк Патерсън я открадва и хуква към противниковата крайна зона. С татко сме на крака и аплодираме 140-килограмовия лайнмен, докато пробягва цялото поле по протежение и извежда Орлите до 31–3.

В края на второто полувреме Сан Франциско отбелязва няколко тъчдауна, но вече няма значение, защото Орлите са недостижими и печелят с 38–24. В края на мача с татко изпяваме „Летете, Орли, летете“ и скандираме за последен път, празнуваме победата на Орлите, а после татко просто изключва телевизора и се прибира в кабинета си, без да ми каже нито дума.

Къщата е толкова тиха.

На пода се търкалят десетина бирени бутилки, кутията от пицата още е на масата, а мивката е пълна с мръсни съдове и тигана, в който татко си пържи пържолата на закуска. Понеже се упражнявам да бъда мил, решавам поне да почистя хола, та да не се наложи мама да го прави. Отнасям бутилките в контейнера за разделно събиране до гаража и изхвърлям кутията от пицата в кофата за боклук. Връщам се в хола, където се въргалят няколко използвани салфетки, и когато се навеждам да ги вдигна, забелязвам под масата смачкана на топка хартия.

Вдигам я, разтварям я и виждам не един, а два листа. С почерка на мама са. Позаглаждам страницата върху масата.

Патрик,

Искам да знаеш, че повече няма да те оставям да пренебрегваш решенията, които сме взели заедно, и вече няма да ти позволявам да ми говориш така — особено пък пред други хора. Запознах се с нов приятел, който ме насърчи да защитавам правата си по-твърдо, за да спечеля уважението ти. Знай, че правя това, за да спася брака ни.

Твоите възможности:

1. Върни чудовищния телевизор, който купи, и нещата ще се върнат към нормалния си ход.

2. Запази чудовищния телевизор, но ще трябва да спазваш следните изисквания:

А. Ще вечеряш на масата с Пат поне пет пъти седмично.

В. Ще ходиш на половинчасова разходка или с Пат, или с мен пет вечери в седмицата.

С. Всеки ден ще водиш разговори с Пат, през които ще му задаваш поне по пет въпроса, ще изслушваш отговорите му и ще ми докладваш всяка вечер.

Д. Ще отделяш време за едно приятно занимание седмично с Пат и с мен, като например вечеря в ресторант, кино, отиване в мола, игра на баскетбол в задния двор, и т.н.

Ако не изпълниш нито възможност 1, нито 2, ще ме принудиш да стачкувам. Няма да ти чистя къщата, няма да пазарувам и да ти готвя, няма да ти пера дрехите, нито ще споделям леглото ти. Докато не обявиш коя възможност си предпочел, смятай жена си за стачкуваща.

С най-добри намерения,

Не е типично за мама да е толкова твърда с татко и ми е много чудно кой пък е този „нов приятел“ и дали не й е продиктувал двете страници на писмото. Много ми е трудно да си представя как татко ще върне новия телевизор, особено след като гледа на него как Орлите побеждават. Положително ще сметне, че покупката му им носи късмет и ще иска да гледа следващия мач на Орлите на същия телевизор, за да не ги урочаса, което е разбираемо. Но изискванията на мама — особено дето татко трябвало да разговаря с мен всяка вечер — също изглеждат изключително невероятни, макар че би било приятно да вечеряме заедно като семейство и даже да отидем на ресторант, но не и на кино, защото сега искам да гледам единствено филма на моя собствен живот.

Изведнъж ми се приисква да си поговоря с брат си, но не знам номера му. Намирам бележника в шкафа над печката и се обаждам в апартамента на Джейк. На третото позвъняване вдига жена; гласът й е прекрасен.

— Ало? — чувам от другата страна.

Знам, че това не е брат ми, но все пак казвам:

— Джейк?

— Кой се обажда?

— Пат Пипълс. Търся брат си Джейк. С кого говоря?

Чувам как жената покрива слушалката с ръка и после гласът на брат ми долита силно и ясно:

— Видя ли онзи 98-ярдов тъчдаун, като изпуснаха топката? Видя ли как само тича Патерсън?

Искам да попитам за жената, която вдигна телефона на брат ми, но малко се страхувам да науча коя е. Вероятно сигурно вече знам, а съм забравил. Затова отговарям само:

— Да, видях го.

— Страхотно беше, пич. Не знаех, че дефанзивен играч може да пробяга такова разстояние.