Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Скоро разпознавам един от повишените гласове:

— Инвазия от Азия паркира на това място при всеки един домакински мач, откакто отвориха „Линк“. Това носи късмет на Орлите. Ние сме техни фенове също като вас. Суеверие или не, паркирането на Инвазия от Азия точно на това място е жизненоважно , ако държите Птиците да спечелят довечера.

— Няма да си местим шатрата — възразява Скот. — Няма начин. Да бяхте дошли по-рано.

Дебелаците повтарят думите на Скот и положението се нагорещява.

Виждам Клиф още преди той да ме е забелязал.

— Преместете шатрата — казвам на приятелите си.

Скот и дебелаците се извръщат към мен; изглеждат изненадани от нареждането ми, даже шашнати, като че едва ли не съм ги предал.

Брат ми и Скот се споглеждат и после Скот се обръща към мен:

— Нима Ханк Баскет, унищожителят на противникови фенове, ни казва да преместим шатрата?

— Ханк Баскет казва да преместите шатрата — потвърждавам.

Скот пак се обръща към Клиф, който е шокиран, че ме вижда. Скот склонява:

— Ханк Баскет нареди да я преместим, значи ще я преместим.

Дебелаците изстенват, но започват да разглобяват шатрата и след малко вече сме на три паркоместа встрани, заедно с вана на Скот, а през това време автобусът на Инвазия от Азия паркира на нашето място. От него слизат петдесетина индийци и всички до един носят фланелка номер 20 на Доукинс. Приличат на малка армия и не след дълго запалват няколко барбекюта и навсякъде се разнася миризма на къри.

Клиф запази хладнокръвие и не ме поздрави, с което явно ми показваше, че решението си е мое. Той просто се сля с останалите фланелки на Доукинс, за да не ми се налага да обяснявам откъде се познаваме, и това беше много мило от негова страна.

Вдигаме шатрата си наново и дебелаците влизат да гледат телевизия, а Скот ме пита:

— Хей, Баскет, защо даде на ония с точките на челата да ни заемат мястото?

— Никой от тях нямаше точка на челото — отвръщам.

— Да не познаваш отнякъде онзи ситния тип? — интересува се Джейк.

— Кой ситен тип, аз ли?

Обръщаме се и виждаме Клиф с цвъртяща чиния зеленчуци и кубчета месо на дървени шишове.

— Индийски кебап. Много е вкусен. За благодарност, че ни позволихте да паркираме Инвазия от Азия на обичайното място.

Клиф ни предлага чинията и всички си взимаме по един индийски кебап. Месото е доста пикантно, но е вкусно, както и зеленчуците.

— А мъжете в палатката дали биха искали?

— Ей, дебелогъзци! — провиква се Скот. — Храна!

Дебелаците бързо се включват. След малко всички кимат и правят комплименти на Клиф за вкусната храна.

— Съжалявам за недоразумението — усмихва се Клиф много любезно.

Държи се толкова мило — дори след като дочу как му вика Скот — че вече не мога да не го смятам за приятел, затова се намесвам:

— Клиф, това е брат ми Джейк, приятелят ми Скот и… — забравям имената на дебелаците, та бързо добавям — приятели на Скот.

— Мамка му — изругава Скот. — Трябваше направо да кажеш, че си приятел на Баскет и нямаше да ви правим проблеми. Една бира?

— Разбира се — приема Клиф и оставя празната чиния на земята.

Скот раздава на всички зелени пластмасови чаши, наливаме си „Юнглинг“ и след малко пия биричка с терапевта си. Боя се Клиф да не ми се развика задето пия, докато съм на лекарства, но той не го прави.

— Откъде се познавате? — пита един от дебелаците и изведнъж разбирам, че става въпрос за нас с Клиф.

Толкова съм щастлив да пия бира с Клиф, че преди да се сетя да излъжа, изтърсвам:

— Той ми е терапевт.

— Освен това сме приятели — бързо добавя Клиф, което ме изненадва, но и ме радва, особено след като никой не попита защо ходя на терапевт.

— Какви ги вършите, бе момчета? — обръща се Джейк към Клиф.

Обръщам се и виждам десетина мъже да разпъват големи рула изкуствена трева.

— Поставят полетата за кюб.

— За какво? — чудим се всички.

— Елате да видите.

И ето как, докато чакахме вечерния мач, се включихме в нещо, което Клиф обясни като шведска викингска игра.

— Защо им е на група индийци да играят шведска викингска игра? — любопитства един от дебелаците.

— Защото е забавно — отговаря Клиф спокойно.

Индийците охотно делят храната си с нас, а и знаят много за Орлите. Обясняват ни как се играе кюб — хвърляш дървени палки, за да събориш противниковите кюбове — дървени блокчета, поставени в редица. Съборените кюбове се подхвърлят в противниковото поле и се оставят, където паднат. В интерес на истината, още не ми е съвсем ясно какви точно са правилата, но знам, че играта приключва, щом събориш всички кюбове на противника, и накрая събориш краля — най-високото дървено блокче, поставено по средата между двете полета.