Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Клиф ме изненадва, като ме кани за съотборник. Целия следобед ме наставлява в кои блокчета да се целя и печелим много игри, между които хапваме индийски кебап и пием от зелени пластмасови чаши „Юнглинг“ и индийското светло пиво на Инвазия от Азия. Джейк, Скот и дебелаците много плавно се вливат в компанията на Инвазия от Азия — в нашата шатра има индийци, на тяхното поле за кюб има бели — и аз си мисля, че за да се разбират различните хора, е нужен само общ интерес и няколко бири.

От време на време някой от индийците се провиква:

— Ааааа!

И всички започваме да скандираме, петдесетина гърла крещят оглушително:

— О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!

Клиф е смъртоносен с дървените палки. Общо взето изнася на гърба си нашия отбор, докато играем кюб срещу различни групи мъже, но накрая печелим паричната награда на турнира, в който даже не знаех, че участваме. Едно от момчетата на Клиф ми подава петдесет долара. Клиф ми обяснява, че Джейк е платил входната ми такса и аз понечвам да му дам печалбата си, но Джейк отказва. Накрая решавам да ги черпя бира, като влезем в „Линк“, и преставам да споря с брат си за пари.

След залез-слънце идва време да влезем в „Линкълн файненшъл фийлд“, но преди това моля Клиф да поговорим насаме; отдалечаваме се от Инвазия от Азия и аз го питам:

— Това позволено ли е?

— Това? — повтаря той и стъкленият му поглед ми подсказва, че е леко пиян.

— Ние двамата да се държим като приятелчета. Приятелят ми Дани би ни нарекъл дружки.

— Защо да не е?

— Ами, защото си ми терапевт.

Клиф се усмихва, размахва малкия си кафяв показалец и ми напомня:

— Какво се разбрахме? Когато не съм в коженото кресло…

— Си просто приятел и фен на Орлите.

— А така — плесва ме той по гърба.

След мача ме канят в автобуса на Инвазия от Азия и с индийците пеем „Летете, Орли, летете“ отново и отново, защото Орлите победиха „Пакърс“ с 31–9 в национален ефир. Когато приятелите на Клиф ме оставят пред дома ми, минава полунощ, но забавният шофьор на име Ашвини надува клаксона на Инвазия от Азия — представлява запис на всички петдесет члена, крещящи „О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!“. Тревожа се, че сигурно са събудили целия квартал, но не мога да не се засмея, докато зеленият автобус се отдалечава.

Баща ми още е буден, седи на дивана в хола и гледа спортния канал. Не ме поздравява, когато ме вижда, но запява на висок глас „Летете, Орли, летете. Летете към победа…“. И аз изпявам песента за пореден път — този път с баща си, а когато приключваме и със скандирането, татко продължава да си тананика бойната песен, докато се оттегля към спалнята, без да ми зададе и един въпрос как съм прекарал деня си, който беше меко казано необикновен, макар Ханк Баскет да направи само две улавяния за двайсет и седем ярда и още не е стигал крайната зона. Понечвам да събера празните бирени бутилки на баща ми, но си припомням маминото нареждане да не разтребвам, докато тя стачкува.

Захващам се с тежестите в сутерена и се опитвам да не мисля за сватбата на Джейк. Това че съм я пропуснал, още ме натъжава въпреки победата на Птиците. Трябва да наваксам за бирата и индийските кебапи, затова тренирам в продължение на много часове.

Пожелавам да видя сватбените снимки на Джейк, но мама решава да се прави на ударена.

— Какви сватбени снимки? — пита тя.

Но щом й казвам, че съм се запознал с Кейтлин — обядвали сме заедно и вече съм приел съществуването на снаха си — майка ми въздъхва облекчено:

— Е, значи мога да върна сватбените снимки на стената.

Оставя ме до камината в дневната. След малко се връща, подава ми тежък фотоалбум в бяла кожа и започва да нарежда големи снимки в рамки по полицата над камината — снимки на Джейк и Кейтлин, които досега е крила заради мен. Докато разглеждам сватбения албум на брат ми, мама окачва и няколко портрета на Джейк и Кейтлин по стените.

— Беше прекрасен ден, Пат. На всички ни се искаше да си с нас.

Огромната катедрала и скъпарският ресторант показват, че семейството на Кейтлин трябва да е от онези, на които Дани вика „баровци“; питам какво работи бащата на Кейтлин.

— Години наред е бил цигулар в Нюйоркската филхармония, а сега преподава в Джулиард. Теория на музиката. Каквото и да значи това.

Мама приключва с окачването на снимките и сяда до мен на дивана.

— Родителите на Кейтлин са симпатични, но не са наши хора, което се прояви болезнено очевидно на сватбата. Как ти се струвам на тези снимки?