Мэтью Квик - Наръчник на оптимиста

Джейк носи възпоменателна фланелка на Джером Браун с номер 99 (Джером Браун беше двукратен участник в Мача на звездите, но загина в автомобилна катастрофа през 1992). Брат ми пие бира от зелена чаша, застанал до приятеля ни Скот, който пече нещо на барбекюто. Джейк изглежда щастлив и за момент го гледам доволно как се усмихва и прегръща през рамо Скот, когото не съм виждал от последния път, когато бях в Южна Филаделфия. Лицето на Джейк е зачервено и вече изглежда леко пиян, но никога не е пиянствал агресивно, така че не се тревожа. Също като баща ми, и Джейк е най-щастлив, когато има мач на Орлите.

Щом ме вижда, той се провиква:

— Ханк Баскет приближава! — И притичва за гепи и прегръдка.

— Как е, пич? — поздравява ме Скот и също плясва длан в моята. Широката усмивка на лицето му показва, че се радва да ме види.

— Леле, грамаден си! Какво си вдигал, коли ли?

Усмихвам се доволно, когато ме удря по ръката, както правят мъжете, когато са приятели.

— Минаха години… тоест… ъъъ… колко месеца минаха ?

Двамата с брат ми се поглеждат крадешком — нещо, което аз не пропускам да забележа, но преди да успея да кажа нещо, Скот изкрещява:

— Ей, дебелаци, елате да се запознаете с моето момче — Пат, братът на Джейк.

Шатрата е с размерите на малка къща. Влизам през отвора от едната страна и вътре виждам грамаден телевизор с плосък екран, покачен върху щайги за мляко, наредени две по четири. Петима супердебели мъже, всичките във фланелки на Орлите, са насядали на сгъваеми столове и гледат студиото преди мача. Скот изброява имената им. Когато ме представя, мъжете кимват и ми махват, след което пак се обръщат към телевизора. Всички държат органайзери и очите им се стрелкат напред-назад между малките екранчета в ръцете им и големия екран в другия край на шатрата. Всички имат слушалки, които, предполагам, са свързани с мобилни телефони.

Излизаме от шатрата и Скот казва:

— Не им обръщай внимание. Мъчат се да получат малко информация в последната минута. Ще бъдат по-приветливи, след като приключат със залаганията.

— Кои са те? — питам.

— Колеги. Сега съм компютърен специалист към „Диджитъл крос хелт“. Правим уебсайтове за семейни лекари.

— Как гледат телевизия на паркинга? — интересувам се.

Брат ми посочва някаква малка метална джаджа зад шатрата и обяснява:

— Газов генератор.

После посочва върха на шатрата, където е кацнала малка сива чиния:

— Сателитна чиния.

— Какво правят с цялото това оборудване, когато идат да гледат мача? — продължавам да разпитвам.

— А — засмива се Скот, — те нямат билети.

Джейк ми налива бира „Юнглинг“ в пластмасова чаша. Забелязвам три хладилни чанти, пълни с бирени кенове и бутилки, поне четири-пет каси. Пластмасовата чаша, разбирам, е за заблуда на полицията, която има право да те арестува, ако държиш в ръка отворен кен, но не и ако държиш пластмасова чаша. Чувалът с празни чаши пред шатрата показва, че имам доста да наваксвам, за да настигна Джейк и Скот.

Докато приготвя закуска на барбекюто — наденички и бъркани яйца в тиган върху газовите пламъци — Скот не ме разпитва много-много какво правя, за което съм му благодарен. Брат ми явно вече му е разказал за престоя ми в лошото място и за раздялата ми с Ники, но все пак оценявам, че Скот ми позволи да се върна в света на Орлите, без да задава въпроси.

Скот ми разправя за съпругата си — докато съм бил в лошото място той се е оженил за жена на име Уилоу и сега даже имат тригодишни близначки, Тами и Джери-Лин. Скот ми показва снимката от портфейла си: момиченцата са облечени в еднакви розови костюми на балерини — полички, трика — ръцете им са изпънати над сребърни диадеми на главите им и сочат към небето.

— Мъничките ми балерини. Сега живеем от пенсилванската страна Хейвъртаун — разказва Скот, докато нарежда десетина наденички върху горната част на барбекюто, където ще са на топло, докато стане следващата партида.

Мисля си как едва вчера с Емили се носехме над вълните и отново си обещавам веднага след края на изпитателния срок да се заема със създаването на своя собствена дъщеря.

Опитвам се да не правя сметки, но не мога да се въздържа. Щом има тригодишни близначки и се е оженил по някое време след последната ни среща — но преди жена му да забременее — значи не би трябвало да съм виждал Скот поне четири години. Може и да е забременил приятелката си, преди да се оженят, но, разбира се, няма как да попитам. Щом дъщерите му са на три години, сметките показват, че не съм говорил с него поне три-четири години.