Сергей Минаев - Духless

— Значи, изобщо не ти харесвам, така ли? Значи, нещо не ми е наред? Между другото, аз не съм най-лошият вариант. Някои вирват петалата от наркотици още преди да са чукнали тридесетте. Тъй че аз съм си съвсем наред.

— И се чувстваш стабилно и сигурно като в хладилник „ЗИЛ“. Седиш тук и по всички възможни начини демонстрираш, че си „солиден мъж“, така ли? Че животът ти е успешен? И какво му е успешното, да ти го начукам? Това, че си купил „Форд фокус“? Че си станал директор? Че чукаш домакинката на офиса, че получаваш заплата, че имаш осигуровки и че отмъкваш по тридесет хиляди годишно? Че си направил сауна на вилата си и си натрупал сто и двадесет кила тлъстини? Или това, че когато си бил на тридесет и четири години, са ти обяснили, че сексът между трима души наистина съществува в реалния живот, а не само в немските порнофилми, за които са ти разказвали, когато си бил в осми клас? Или това, че когато си бил хлапак, са те хванали да крадеш пепси-кола от магазина? Ти не можеш да се промениш. По обем твоето съзнание е като този плик с три хиляди долара, които се опита да ми пробуташ. ВИЕ не можете да бъдете променени, ВИЕ можете да бъдете само сменени или да бъдете държани в страх, за да работите под ръководството на по-умни хора, а не да крадете. Общо взето, Вова, нашият разговор влезе в задънена улица. Изяж един „Сникърс“ или един „Туикс“. Няма никакъв смисъл да ръся бисери пред теб.

— Много хубаво, че ВИЕ сте малко, това е страшно хубаво — стана Вова иззад масата.

— Никога не е страшно хубаво, Вован, за страшно хубавото след това се налага да плащаш страшно много. Между другото, къде си тръгнал? Плати сметката. Започвай да отработваш тези петнадесет хиляди. Можеш да приспаднеш сметката от тях. Да, всъщност… Вземи като бонус тази бележка от „Тръст-М“ с описанието на ситуацията около „Вектор“ и бюджетите на „Импулс“. Можеш да смяташ това за жест на добра воля от моя страна. — Подадох му копие от бележката, която хората от „Тръст“ ми дадоха в офиса.

— Това пък какво е?

— Това, Вован, е „такова“. Същото онова нещо. Това означава, че играта с „Вектор“ свърши, а бюджетът за тази година ще трябва да се раздели не „по човешки“ и не „по руски“ и дори не „нормално“. А по равно. Тоест по шестдесет хиляди. А освен това да не забравиш да им изпратиш и по пет хиляди за работата с новите продукти.

Вова отново седна и започна да гледа тъпо ту към мен, ту към бележката.

— Това е, Вован, обади ми се, когато дойдеш в Москва. А в петък ми изпрати едно копие от бюджетния план, о’кей? А, и още нещо, Вован. Както се досещаш, бележката е копие. Просто така, за всеки случай.

Излязох от „СССР“ и страшно ми се прииска да си измия ръцете. Или да си сложа ръкавици и да вървя, без да докосвам земята. Всъщност последното естествено беше от алкохола.

Двамата с Вадим влязохме в клуба, отидохме на бара и всички момичета наоколо започнаха да гледат към нас. Не, да не си помислите, че имахме някакви особени първични полови белези, които издуваха панталоните ни. Не бяхме някакви си суперкрасиви Аполоновци. Но за сметка на това имахме едно друго неоспоримо предимство. Ние бяхме московчани, притежавахме корпоративни кредитни карти, което означаваше, че тук можехме да напоим и да нашмъркаме момичетата, които ни харесват. Можете да ми повярвате, че в Питер е далеч по-добре да бъдеш богат московчанин, отколкото Аполон.

Поръчахме си по едно двойно „Chivas Regal“ с лед, запалихме цигари и се обърнахме към залата. Имаше доста хора, но подборът беше стандартен. Това бяха около двадесетина клиента, които се лигавеха пред момичетата. Чиновниците бяха заредени с много повече похотливост, отколкото с пари и излизаха от кожата си, за да доказват на околните, че са млади олигарси. Двамата олигарси, които имаха повече пари, отколкото похотливост, се опитваха да изглеждат като бохеми и купонджии (носеха протрити дънки, тишъртки и всичко необходимо за случая). Имаше и десетина бохеми от светския елит с модерен вид, които обаче нямаха нито пари, нито похотливост. Златната младеж беше представена от десетина души, които имаха повече пари, отколкото купонджиите, но по-малко, отколкото чиновниците (вероятно двамата олигарси бяха техни родители). Навъртаха се и десетина московчани с момичетата си и много, много педерасти. Трябва да отбележим, че и момичетата бяха почти толкова.