Сергей Минаев - Духless

След като се изгаврих до насита с тяхното непознаване на пазара, допълнено от мързела им и от погледа им върху конкурентната среда през прозореца на собствения им офис, в течение на цял месец се споглеждах със служителя, който беше написал този отчет, и се усмихвах на начина, по който ги бяхме разиграли.

Щом видя, че влизам, шефът на отдела направи още по-сериозна физиономия и произнесе следната тирада:

— Добре, Александър. Приемам отчетата ти, показателите ти за месеца са добри, само че не описваш подробно посещенията си. Така цялостната ми представа за работата ти се нарушава, разбираш ли? Е, добре, върви.

Когато служителят от преките продажби излезе, седнах на мястото му и казах:

— Паша, кажи ми защо тормозиш хората заради някакви глупости? Той изпълнява ли плана ти?

— Ами, да.

— Изпълни ли плана за тримесечието? Има ли увеличаване на продажбите?

— Ами, има, ама това е отчет. Има и производствена дисциплина.

— И ти си мислиш, че той ще започне да продава повече, ако му мътиш главата с тези неща? Ако ти е толкова интересно какво обсъжда надълго и нашироко със снабдителите на магазините, да беше отишъл с него на срещите. Я ми кажи миналата седмица колко пъти беше на терена?

— Аз… — челото на Паша се сбръчка — имах работа в офиса. А освен това ситуацията не изискваше моя аутсорсинг на подчинените.

— Какво не е изисквала? — разкривих лице.

— Аутсорсинг.

— А ти можеш ли да кажеш тази дума на руски? Например, „моята подкрепа“? Или „моето участие“?

— Да, но в бизнес етикета съществуват редица общоприети изрази и аз смятам, че…

— Паша, би трябвало да се радваш, че той не те „аутсорсна“, както се изразяваш ти. Тъй като със сигурност си забравил как се водят преговори с клиенти.

— Не, не съм забравил, просто отчетите трябва да се анализират, а въз основа на анализите трябва да се правят краткосрочни и дългосрочни планове, затова аз ги изисквам от моите подчинени.

— А според теб, кой ги анализира? И кой прави планове въз основа на тези отчети?

— Ами… ръководството. — Той вдигна ръка нагоре — натам, където, според него, живееха богопомазаните от топмениджмънта.

— Паша, запомни — тези отчети не ми трябват на мен, а на теб. За да поставяш правилно задачите на подчинените си, а не да им ебеш мозъците, като ги караш да пишат разни митове и легенди за нови продукти. А пък аз, уважаеми, не пиша плана за продажбите в зависимост от това колко пъти в седмицата твоят пласьор е разговарял с леля Клава от магазина за хранителни стоки „Надежда“. Разбра ли?

— Да.

— Прекрасно. — Доста се поизморих от това празнословие и се отправих към вратата. — Да, Паша, без малко не забравих. Ела на мийтинг при мен в петък към единадесет часа… И си атачни отчета за работните си посещения и плановете за посещенията през следващата седмица, о’кей? Тогава ще анализираме. Можеш да аутсорснеш моята секретарка, между другото, тя пише много бързо на компютъра.

Върнах се в кабинета си, отворих файл, в който бяха цифрите за всекидневните продажби на компанията, за да погледна картината в отдела на този аутсорсър Миша.

Непрекъснато говорим за глобализацията. За транснационални корпорации, които поглъщат планетата и я превръщат в един гигантски завод с нечовешки условия на труда и мизерни заплати. Съвсем сериозно разсъждаваме на глас за това, че макдоналдсите, кокаколите и майкрософтите ни принуждават да правим това и онова.

Пълни глупости. Разбирате ли, че това са пълни глупости? Отдавна вече няма нужда да принуждаваш никого. Всички с гигантски крачки вървят към една „Компания без граници“. Замислете се защо моите подчинени, които общо взето са умни младежи, получили добро руско образование, се стремят да изглеждат по-тъпи, отколкото са в действителност? Получили са образование в класическия смисъл на думата. Не с тесен профил, а разнопосочно. Макар и не чак толкова задълбочено, но разкриващо широк хоризонт за прилагане на усилията за съзнанието на абсолвента. Образование, което поставя систематичното мислене по-високо от систематичното потребление. И кой от тях цени това?

Вместо да използват своята база, всички те се държат като тъпоумните и ограничени американци. И придобиват същите жестове, същите усмивки, същите маниери на поведение. И същия идиотски навик да говорят с думи, които приличат на рекламни слогани. Защо умните хора толкова упорито, ден подир ден, се правят на идиоти?

Знаете ли, аз не ги мразя заради това, че те са чиновници. А заради това, че мечтаят да бъдат чиновници. Войници от Международната корпоративна армия. И, не дай си боже, да им отнемеш тази мечта.