Сергей Минаев - Духless

Моята секретарка почти не се различаваше от колежките си на ресепшъна. Тя се казваше Катя и беше едно доста глупаво двадесет и пет годишно момиче, което питаше по пет пъти за всяко нещо, но пък беше много изпълнителна. Не беше хубава (което по-скоро бе плюс, като се има предвид вредата от любовните връзки със собствените секретарки), обичаше да обядва с часове и да клюкарства с приятелките си в офиса. Съжденията й по различни въпроси от съвременността поразяваха с космическата си глупост и селяндурска непримиримост с чуждата позиция. На два пъти направо ме съсипа с изказванията си по въпроси на обществения морал, нравите, институцията на брака и отношенията между половете. Така през втората година на съвместната ни работа ние окончателно престанахме да разговаряме (с изключение на служебните ангажименти), та аз да не излизам от кожата си и тя да не се изчервява. Вече бях свикнал с нея, както се свиква с чекмедже на бюро, което заяжда, или с неустойчива закачалка в ъгъла на кабинета.

Поздравих (трябва ли да споменавам, че заради махмурлука си бях страшно любезен. Толкова любезен, че от време на време поздравявах по няколко пъти едни и същи хора), поисках кафе и седнах в креслото си. Бюрото ми, както винаги, беше затрупано с камара книжа, които символизираха непрекъснат работен процес и моята целодневна заетост. Трябва да отбележа, че някои документи бяха от преди половин година. Камарата стоеше от дясната страна на доста голямото бюро, на което имаше плосък монитор, мишка без кабел, една снимка, направена миналата година на срещата с моите бивши колеги от клуб „Спартак“, в който тренирах от 1984 до 1988 година. Имаше и три купчинки музикални дискове, издадени от модни музикални лейбъли в Москва, Питер 3 3 Питер (Санкт Петербург). — Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година — Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург. — Б.р. и Европа. Като аудиосвидетелство на моята night fever: от „Zeppelin“ до „Costes“. Не мога да ви кажа какво имаше в чекмеджетата на бюрото, защото не бях поглеждал в тях от момента, в който ги бях напълнил.

Зад гърба ми имаше голям прозорец с изглед към крайбрежната улица на Яуза, през който гледах с часове, размишлявайки за странностите на битието. Ето, че и сега пиех кафе и гледах колите, които минаваха по улицата. Е, амигос, настъпи ли моментът да се представя?

Аз съм на двадесет и девет години, четири от които съм прекарал зад стените на въпросното учреждение. Работя тук като търговски директор, имам лична секретарка, служебна кола, голяма годишна заплата и още по-големи годишни бонуси. Под мое ръководство са „продажбите и развитието на дистрибуцията на компанията“ или поне така е записано в длъжностната ми характеристика. Но в действителност изразходвам работното си време предимно за да чета лекции на подчинените си за повишаване на личното им старание (с едни и същи фрази, в които се сменят само наименованията на стоките и текущата година), за всекидневно набиване на канчето заради недостатъчните продажби и за прехвърляне на моята работа на друг.

Знаете ли какво представлява всъщност търговският директор? Това е такава съвременна разновидност на скъпа проститутка, която лавира между интересите на ръководството с техните завишени няколко пъти планове за продажби и интересите на собствените подчинени, които не искат да претворяват тези планове в живота. И тъй като, както се полага да се държат с една проститутка, те ебат по няколко пъти на ден, цялата ти задача се свежда до това, час по-скоро да докараш клиента (боса) си до оргазъм, като в идеалния вариант избегнеш секса в стил S&M (пердах заради провала на поставените задачи) и аналния секс (в зависимост от това какъв ще ти е късметът, без каквито и да било допълнителни бонуси).

И тъй като бях професионална курва, спектърът на услугите, които предлагах, също беше доста широк:

Класика (за нея стана дума по-горе);

Ролеви игри по желание на клиента (партньор във футболния отбор, любител на риболова, поклонник на творчеството на Есенин, фен на караоке, съвместно писане на бизнеспланове през почивните дни);

Кунилингус (когато пристигаше петдесетгодишната финансова директорка от Франция);

Дълбок минет (това беше първата ми точка от всекидневния график със забележката „Не се престаравай“);

Лесбос (преговори с шефа на продажбите от централния офис в присъствието на собствения ми бос);