Сергей Минаев - Духless

— Ето, погледнете какво е измислил нашият отдел по маркетинга — каза ми Кондратов.

Гаридо ми подаде една скица на рекламен плакат за консервирана царевица. На нея беше изобразен истински мачо с волево небръснато лице, който седеше край масата и се канеше да завре глава в купчината царевица върху стъкления плот. Около купчината бяха разпръснати монети и банкноти. А над всичко това бе изписан слоганът:

„Сладка царевица «Тандюел» — ИСТИНСКО ЗЛАТО“.

— Е, и? — попитах. — Поставихме им задача да направят рекламни образци за регионалните промоции с идеята, че това е продукт за истински мъже. Или нещо такова. В заданието от централния офис всичко е описано много подробно. И те са ги направили. Какъв е проблемът?

— Ален е на друго мнение по този въпрос — каза Кондратов.

— Да. Аз иска каже това, че този имидж много провокасион.

— Че какво му е чак толкова провокасион? — започнах да се нервирам аз. С крайчеца на окото си забелязах, че на Кондратов много му се ще да се завре под бюрото си и там да поспи, та да не гледа как двете му корпоративни псета ще се хапят едно друго пред светлия му поглед.

— Този имидж прилича на гангстерски филм „Scar Face“ с Ал Пачино, ву компрьоне? (Той продължи на англо-руско-френски диалект.) Тази купчина корн лукс лайк а (тук направи пауза) драг, ю си? Нашият консомьор не гангстер. И това много дьомаж имаж бренд и може предизвика у консомьор лош фийлинг. О’кей? Ние има проблем, който трябва решава. Това иска да кажа.

Това вече минаваше всякакви граници. Дори на такъв кофти персонаж като мен не би му хрумнало да сравнява царевицата с наркотици. Като на това отгоре този малоумник Гаридо дори не беше в състояние да произнесе думата „кокаин“ на глас. Макар да бях сигурен, че се друса заедно с приятелите си, с френските главни готвачи и с рекламистите. И Кондратов притеснено извърна лице, когато Гаридо направи печална физиономия, а в кабинета се възцари „тежка атмосфера на съжаление“, както би написал някой сценарист. И на двамата им беше много неудобно, че аз съм „пропуснал такова безобразие“. И на двамата им беше много трудно да говорят в нашия офис за ТОЗИ проблем. И всички ние се грижехме за нашето целомъдрие в очите на потребителя и не искахме да провокираме никого, тъй като се занимавахме с „бизнес, свързан със здравето“ (консерванти, генномодифицирани продукти и т.н.). И двамата — Гаридо и Кондратов, в момента изпълняваха „гражданския си дълг“ за борба с порока, присъщ на „всеки нормален човек без вредни навици“. Макар че Кондратов фактически беше заклет алкохолик и като истински съпруг и баща на две деца днес щеше да отиде при проститутки, а пък Гаридо го очакваха „нормалните му колеги от френския клуб“. С пухкави устни, силни мъжки ръкостискания и карта от салона с ограничен достъп S&M в портфейла.

Заради лицемерието и фалшивото благочестие, които царяха тук, за тези неща не беше прието да се говори на глас. Град Москва приличаше на една голяма фирма, в която достъпът до порносайтовете беше забранен, но въпреки това в обедната почивка всички влизаха в тях, тъй като се бяха разбрали със системния администратор. Светът отдавна вече не се управлява от капитала. Лицемерието и фалшивото благочестие — това са истинските крале на света. Тук всички шмъркаха кокаин и ходеха като олигофрени, тресейки глави, но във всички печатни издания на средствата за масова информация тази тема се заобикаляше, върху нея се налагаше табу и тя се задраскваше с нечий черен маркер. Естествено, никой не искаше да говори за пороците си. Ние бяхме прилични хора, а не някакви си бандити от филмите на Тарантино. Живеехме с хронична хрема, обяснявайки всичко с лошия московски климат, на ден унищожавахме по три-четири пакетчета салфетки, смутено свеждахме очи, когато се срещнехме с познати или колеги в тоалетната на ресторанта (по десет пъти за една вечер), но въпреки това правехме възмутени физиономии при вида на смачканото лице на подчинения си, сумтяхме презрително, ако забележим на бюрото на някой наш познат книгата на Бъроуз и забранявахме новите идеи за външна реклама, ако тя съдържаше думи, които приличаха или бяха идентични с фрази от сленга и лексикона на наркодилърите.

— Какъв е този слоган? „Стълба към небето“? Това да не е реклама на железопътна линия до летището? Поне осъзнавате ли, че това словосъчетание е страшно двусмислено? И че може да предизвика у много граждани — нека се изразим така — не съвсем адекватно възприятие? Да, много хора биха могли да си помислят, че… могат да възникнат проблеми…