Сергей Минаев - Духless

С чуждите езици беше още по-лесно. Всеки интелигентен жител на Питер винаги можеше да ти каже, че е ходил на курсове по английски в същата школа, която е посещавал и Владимир Владимирович.

Имаше и много нещастни жители на Питер, които не бяха живели срещу детската градина, където ТОЙ е ходил, не бяха тренирали борба, не бяха учили английски и бяха завършили училище някъде край Питер. Но те също намираха начин да се прикачат за него. Когато вървиш с такъв жител на Питер из града, той ти казваше:

— Виждаш ли онзи вход? През 1984 година там поркахме портвайн с един пич, който имаше сестра, а пък сестра му имаше едно гадже. Та тъй. И това гадже беше приятел с един друг пич, който беше съученик с едно момче, което после влезе в института и беше в една група с едно друго момче, което в пионерския лагер е играло шах с Путин.

А когато този жител на Питер беше много пиян, пропускаше средата на тази сложна поредица и просто казваше: „В онзи вход съм играл шах с Путин“.

Толкова по въпроса. Фантазьори, точка, Съюз на писателите болшевики, точка, ру.

— Страхотно — отвърнах, — ама, наистина ли е работил с Путин?

— Да. Само че малко. Мисля, че беше само два месеца. Не си спомням точно.

— Ами защо не го поздравиш?

— Няма смисъл, сигурно няма да си спомни кой съм, не бяхме много близки.

— Но нали ти си спомни кой е.

— Аз просто имам добра памет. Мама казва, че ми е по наследство.

— Да не би родителите ти да са работили в разузнаването? Заедно с Путин?

— Защо да са работили в разузнаването? — учуди се искрено Вова.

— Ами, нали всички разузнавачи имат добра памет. Ти каза, че ти била по наследство. Да продължавам ли?

— А… Ха-ха-ха — засмя се Вова, — недей. Родителите ми работеха в търговията. Татко — в един мебелен магазин, а мама — в магазин за хранителни продукти.

— Значи, за теб търговията на дребно е тъй да се каже продължение на родителския път, професионална наследственост и тъй нататък, така ли?

— В известен смисъл е така. Просто не бях се замислял за това. Ха! Ама ти си прав. Трябва да си направя някаква шега в къщи на тази тема.

— Сигурно още от дете са те учили на разни номера. Как да разговаряш по-добре с клиентите. Как да продаваш повече стоки. Нещо като тренинг вкъщи, нали? — засмях се мило. — Предаване на опита на подрастващото поколение.

В това време ни донесоха салатите. Володя се нахвърли гладнишки на своята, а пък аз тъпеех и ръсех салатата си с много черен пипер, вместо със сол. Докато наблюдавах как Вова плюскаше, та чак ушите му плющяха, си помислих, че ако се вярва на народната мъдрост, за него можеше да се каже: „Сигурно работи добре“.

— Да, понякога ме учеха. Татко наскоро ми разказа как един млад служител от оперативното бюро за борба със стопанските престъпления започнал да го посещава.

„Страхотно изказване — отбелязах аз. — И докъде ли ще стигнем с такова начало?“

— И какво, арестувал ли го е?

— Пепел ти на езика. — Вова заряза за малко салатата си и започна да говори с пълна уста, от което някои букви звучаха доста по-различно.

— Стига де, Вова, шегувам се. И какво станало с онзи млад служител?

— Ами, нищо. Ходил, ходил. Следил го. Правил му най-различни провокации. А след една година отишъл в кабинета му, прибрал малко пари и всичко се оправило. И до ден-днешен поддържат контакти.

„Леле, че интересно — помислих си аз, — значи, прибрал малко пари след една година! А пък ти се каниш да се справиш с мен за три часа. И, естествено, след това да отидем на сауна.“

— Интересен живот са водили хората. Изпълнен с възвишени отношения — обобщих аз, облегнах се назад и погледнах през прозореца.

Володя очевидно осъзна, че е направил не много сполучлив и най-вече твърде преждевременен паралел и рязко смени темата.

— И какво ще кажеш за нашите дистрибутори? — подхвана той отдалеч и наля коняк. — Успя ли да си съставиш общо впечатление?

— Дистрибутори като дистрибутори. Най-обикновени плъхове, които се опитват да отхапят колкото се може по-голямо парче сланина от стръвта, докато компанията не им счупи гръбнака с директните си продажби. Трябва да се държим с тях по-твърдо. По-твърдо. Та да знаят цената на всичко.

— По-твърдо… По-твърдо. Така е. Старая се. Но, разбираш ли, липсва ми твоята московска школа. Много хубаво стана, че дойде тук… Тоест, че те изпратиха. За нас преговори като днешните са по-добри от всеки тренинг. Ако идвахте по-често, щяхме да направим страхотни неща тук.