Сергей Минаев - Духless

Клекнах до него, прегърнах го през раменете и се опитах по някакъв начин да го върна в реалността. Говорех му весело всички тези откровени глупости, макар че изобщо не ми беше смешно, дори нещо повече — в гърлото ми беше заседнала буца и ми се щеше да се разплача от обида. Но осъзнавах, че един от нас трябваше да бъде позитивно настроен, за да не изпаднем окончателно в депресия. Нали някой трябваше да включи главите ни и да ни върне обратно в мрежата?

— Нищо няма да измислиш — каза Вадим, отблъсна ръката ми и стана. — НИЩО НЯМА ДА ИЗМИСЛИШ, РАЗБРА ЛИ?

— Че защо да не измисля? — Стараех се да говоря колкото се може по-спокойно и жизнерадостно. — Сега двамата ще седнем и ще измислим нещо ЗАЕДНО.

— Сега двамата с теб няма да седнем — започна да ми крещи Вадим, — никъде няма да седнем с теб, разбра ли?! Защото ни измамиха, преметнаха ни, изпързаляха ни като льохмани, разбираш ли това?! И никой няма да измисли нищо. Тези твои познати са измислили всичко преди нас. Тези твои ебани познати са измислили цялата схема, по която да ни забъркат в тази измама.

— Те са мои познати точно толкова, колкото и твои, Вадим. Нали ти се разхожда с Миша из строежа? Нали ти показваха дизайна? Или ти изобщо не си идвал тук?

— Идвал съм. Идвал съм. За съжаление. За много голямо съжаление, да му еба майката. Заедно с теб. И тогава с теб измислихме всичко това заедно, а сега и двамата сме в лайната. И не можем да направим нищо.

— Защо си толкова сигурен, Вадим? Не искаш ли да опиташ? Да седнеш, да се успокоиш, да изпиеш една минерална вода, да изядеш една бисквита и хубавичко да помислиш заедно с мен?

— Не искам да опитвам нищо. Знам какво ще стане. Наистина ли си толкова спокоен? Да не би да ти е през кура? Зная, че сега ще седнем, ти много бързо ще се напиеш, след един час ще забравиш какво е станало и ще хукнеш да сваляш разни мадами. Защото ти е през кура, нали? На теб никога и за нищо не ти пука. Това твоето не е живот, а перманентна дискотека, нали така? Ти продължаваш да си на седемнадесет години и да си мислиш, че си млад и перспективен студент. Ти нямаш чувство за отговорност. На теб парите ти трябват само за да… Как му викаше? „За да получаваш качествени удоволствия“, нали така? На теб ти е все едно колко ще профукаш — петдесет долара или петдесет хиляди долара. И не ти пука какво ще стане утре. Ти нямаш семейство и дете. Ти изобщо знаеш ли какво е чувство за отговорност? Аз, например, зная. И на мен не ми е през кура какво ще стане утре с мен и с тях.

— Да не си искал да уредиш жена си тук? — Отпих с невинна физиономия от кутията и направих последен опит да се пошегувам. — Или пък детето?

— Какво? — Вадим стисна зъби. — Какво каза? Еби си майката, идиот такъв! Ти си пълен малоумник, разбираш ли?! Пълен кретен, да ти еба майката!!! Изобщо не ми е до смях, шибан мухльо такъв!!! — Вадим викаше толкова силно, че сигурно го чуваха на „Лубянка“.

В крайна сметка нервите ми не издържаха. Моите нещастни, изтормозени от стимулатори, от безсъние и от общуване с тъпанари нерви най-после не издържаха. Макар че до вчера бях готов да сложа върху тях печат „железни“. И аз наистина превъртях, превъртях до такава степен, че бях готов моментално да му забия един в главата. Но очевидно някаква блокираща програма ми даде указание, че това е моят приятел и аз се сдържах. Приближих се плътно до него, направо лице в лице, както правят негрите в гангстерските филми, така че разстоянието между устните ни беше не повече от десет сантиметра и изкрещях в лицето му:

— Не ти ли е смешно?! Ами, тогава недей да се смееш! Ти си еби майката, гадино!!! Не може да обичаш кинтите до такава степен, разбираш ли?! Отвори си очите, тъпако! Какво толкова се е случило? Това са само пари, разбираш ли, всичко на всичко едни ДЯВОЛСКИ ПАРИ, схващаш ли?! Следи устните ми: ТОВА СА САМО ПАРИ! Хайде! Хайде да се хвърлим на земята, да се гърчим в истерия, хайде да си прережем вените и да напишем с кръв на вратата на този шибан клуб: „Господи, защо ни наказваш така?“ И тогава ТОЙ наистина ще ни накаже. Както виждам, теб вече те е наказал, като ти е отнел разума. Ти си мухльо, а не аз. Ти си алчен тъпанар, а нали знаеш, че тъпанарите винаги ги прецакват? Вместо да направиш нещо, вместо поне да се опиташ да се усмихнеш, ти изпадаш в параноя. Държиш се като последния добитък и си скубеш косите от главата, вместо да си размърдаш мозъка в нея. А пък на мен ми е смешно, да, смешно ми е! Наистина ми е смешно! По-добре да отида да се напия и да се ебавам със себе си и с другите, вместо да стоя до теб и да слушам женското ти хленчене. Аз се смея, наистина се смея ей-така: ХА-ХА-ХА! Яко, нали? Кажи, не е ли яко?