Пер Петтерсон - Хайде да крадем коне

Вратата беше открехната. Приближих чак до прага и усетих миризмата на пържен бекон, процеждаща се през светлата пролука. Спрях под тесния навес. За първи път от доста време насам дъждът не ме шибаше по главата. Поостанах няколко минути, после отворих вратата и влязох. Баща ми приготвяше закуската на печката с дърва. Стоях на прага, а водата се стичаше по чергата. Той не ме бе чул. Не знаех колко е часът, но бях убеден, че е чакал с храната до последно. Бе навлякъл стар, пробит пуловер върху карираната риза. Обичаше да го носи, когато не беше на работа. Брадата му беше порасла, не я бе бръснал от пристигането ни. „Космат и свободен“ обичаше да казва той и гладеше брадичката си. Ето такъв го харесвах. Покашлях се, той се обърна и ме погледна с наклонена глава. Очаквах да чуя какво ще каже.

— Я, едно мокро момче — възкликна.

Кимнах:

— Определено — процедих през тракащите си зъби.

— Стой там — дръпна тигана до ръба на печката, отиде до спалнята и се върна с голяма хавлия. — Събуй си обувките и панталона — подкани ме и аз го послушах.

Не беше лесно. Така останах гол върху чергата. Отново се чувствах като малко момченце.

— Хайде, ела до печката.

Отидох. Той пъхна още две дървета и затвори вратичката. През регулатора видях как пламъците лумнаха и топлината се разнесе на вълни от черния чугун, чак ме заболя кожата. Загърна ме с хавлията и започна да търка — най-напред внимателно, после все по-силно. Чувствах, че скоро щях да пламна, както индианците търкат две клечки, за да запалят огън. Бях скована, суха съчка, а се превърнах в нажежена маса.

— Ето, подръж за малко — помоли ме баща ми.

Стиснах хавлията около раменете си, а той се

върна в спалнята и донесе чист панталон, дебел пуловер и чорапи. Облякох се страшно бавно.

— Гладен ли си? — попита ме.

— Да — отвърнах и дълго време не обелих дума.

Седнах на масата. Поднесе ми пържени яйца с бекон и домашен хляб, който сам бе опекъл на старата печка — наряза дебели филии и ги намаза с маргарин. Изядох всичко и той също седна да закуси. Чувахме как дъждът трополеше по покрива, валеше и над реката, над лодката на Юн, над пътя за магазина и Баркаловите ливади, валеше над гората и конете в кошарата, над всички птичи гнезда по дърветата, мокреше лосовете и зайците и се стичаше по всички покриви в цялото село, но вътре в къщурката ни беше топло и сухо. Печката прашеше, а аз ядох, докато в чинията ми не остана и залък. Татко пък хапваше и се подсмихваше, сякаш утрото бе съвсем обикновено, ала не беше . Изведнъж се уморих и се облегнах на масата, положих глава на ръцете си и така съм заспал.

Събудих се под юргана на долното легло, което всъщност бе на баща ми. Бях си с дрехите. Слънцето грееше през прозореца иззад къщурката и разбрах, че отдавна минаваше дванайсет часа. Отметнах юргана и скочих от леглото. Чувствах се в добра форма. От едната страна ме понаболяваше, но не обръщах внимание. Отидох във всекидневната. Вратата зееше широко отворена, а на двора грееше слънце. Тревата лъщеше мокра, на метър над земята се ширеше вълнен килим от пара. На прозореца жужеше муха. Баща ми стоеше пред шкафа в единия ъгъл, вадеше продукти от раницата си и ги редеше по рафтовете. Докато бях спал, той бе изминал целия дълъг път до магазина и обратно.

Веднага ме съзря и замръзна на място с някаква торбичка в ръка. Цареше пълна тишина, а той бе съвсем сериозен.

— Как си — попита ме.

— Добре.

— Хубаво — отвърна и замлъкна. После добави: — Сутринта, когато беше навън, с Юн ли излиза?

— Да.

— Какво правихте двамата?

— Бяхме тръгнали да крадем коне.

— Какви ги говориш? — Баща ми направо се изуми. — Че какви коне?

— Баркаловите. Е, нямаше да ги крадем наистина. Само да ги пояздим, обаче казваме, че ги крадем, за да е по-интересно — усмихнах се предпазливо, но той не отвърна. — Аз нямах късмет — обясних му, — конят ме метна право през телената ограда.

Показах му ръката с прасната рана, ала той ме гледаше право в лицето.

— А Юн какво прави?

— Юн? Нищо ново. Е, освен накрая. Искаше да ми покаже яйцата в гнездото на едно жълтоглаво кралче на един смърч, но изведнъж размаза цялото гнездо, ей така — вдигнах отново ръка и стиснах юмрук, сякаш мачках нещо, баща ми пък прибра и последния плик в шкафа, без да откъсва очи от мен, кимна, затвори вратичката и поглади брадата си, а аз продължих: — И после офейка, тогава излезе бурята.

Баща ми остави раницата до вратата, спря се там и се загледа към двора с гръб към мен. Почеса се по тила, обърна се, дойде до масата, седна и каза: