Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Изведнъж става чудо.

Пред стъклената врата на моя затвор минава с отмерена крачка красива черна амазонка, обсипана с диаманти и загърната в хермелин, звезда в пъстрото обкръжение на младежи от нейния вокален ансамбъл, шумни и ексцентрично облечени. И кое е това заслепяващо видение, чиито блясък и присъствие карат всички пътници да обърнат глави? Приятелка! Стара, стара приятелка!

Т. К. (отваря вратата на кабината; крещи): Пърл! Пърл Бейли! (Чудо! Тя ме чува. Чуват ме всички, целият й антураж.) Пърл! Ела тук, моля те…

ПЪРЛ (взира се с присвити очи в посока към мен и разцъфва в ослепителна усмивка): Хей, бейби! Какво се криеш там?

Т. К. (прави й знаци да се приближи; шепнешком): Чуй, Пърл. В ужасно положение съм.

ПЪРЛ (мигновено става сериозна, защото е много умна жена и веднага разбира, че каквото и да е, то не е смешно): Казвай!

Т. К.: Вземаш самолета за Ню Йорк ли?

ПЪРЛ: Да, всички пътуваме.

Т. К.: Трябва и аз да се кача, Пърл. Имам билет. Но на вратата ме чакат двама души, за да ме спрат.

ПЪРЛ: Какви са те? (Показвам й ги.) Как така ще те спрат?

Т. К.: Детективи са, Пърл, сега нямам време да ти обяснявам…

ПЪРЛ: Недей нищо да обясняваш.

(Оглежда целия си вокален ансамбъл, все хубави черни младежи, най-малко шестима — сетих се, че Пърл винаги обича да пътува с много придружители. Дава знак на един от тях да дойде при нас; той е гъвкав и строен, с жълта каубойска шапка и фланелка, на която е щамповано ПРАВИ СЕ НА БАЛАМА, НЕДЕЙ ДА СЕ ЕЖИШ, бяло кожено яке със самурена подплата, жълти клоширани панталони по модата на четиридесетте и жълти ботинки с холандски токчета.)

Това е Джими. Малко по-едър е от теб, но мисля, че всичко ще ти стане. Джими, заведи моя приятел до мъжката тоалетна и там си сменете дрехите. Джими, затваряй си устата и без въпроси, прави, каквото ти казва кака ти Пърли. Чакаме ви тук. Хайде, бързо! Още десет минути и ще изпуснем самолета.

(От телефонната кабина до мъжката тоалетна са десетина крачки. Прекосяваме ги за секунди. Заключваме се в една тоалетна, след като сме платили, и започваме да си разменяме дрехите. Джими е възхитен от приключението: киска се като ученичка, запалила първата си цигара с марихуана. Аз казвам: „Пърл. Това наистина беше чудо. Никога на никого не съм се радвал така“. Джими отвръща: „О, мис Бейли е жена с дух. И е душа, нали ме разбираш какво искам да ти кажа? Само душа“.

Имаше време, когато нямаше да се съглася с него, когато бих описал Пърл Бейли като бездушна кучка. Това беше, когато тя играеше мадам Фльор, главната женска роля в Къщата на цветята , мюзикъл, на който аз бях написал либретото, а двамата с Харолд Арлън бяхме автори на текстовете на песните. В това начинание бяха привлечени много дарования: режисьор беше Питър Брук, за хореографията отговаряше Джордж Баланчин, а Оливър Месън — за смайващо приказния декор и костюми. Но Пърл Бейли беше толкова своенравна, че се налагаше за всичко и от това продукцията само загуби. Но човек се учи, докато е жив, казва: станалото — станало, прощава и забравя, и когато спектакъла вече го снемаха от Бродуей, двамата с Пърл пак бяхме приятели. Освен умението й на изпълнителка бях започнал да я уважавам и заради характера й; понякога може да е неприятно да се сблъскаш с такъв характер, но тя безспорно беше жена с характер — знаеше какво иска.

Докато Джими се напъхваше в моите панталони, които му бяха неудобно тесни, а аз обличах бялото му яке със самурена подплата, някой силно почука на вратата.)

МЪЖКИ ГЛАС: Ей! Какво става тук?

ДЖИМИ: Ти пък кой си и какво искаш?

МЪЖКИ ГЛАС: Работя тук. И не ме баламосвайте. Това, което става тук, е против закона.

ДЖИМИ: Сериозно?

СЛУЖИТЕЛ: Виждам четири крака. Виждам да се събличат дрехи. Мислите, че съм толкова глупав, та не разбирам какво става ли? Законът забранява. Не се разрешава двама мъже да се заключват заедно в една тоалетна.

ДЖИМИ: Я млъквай бе, лайнар!

СЛУЖИТЕЛ: Ще повикам полиция. И ще ви хванат за БР.

ДЖИМИ: Какво е пък това БР?

СЛУЖИТЕЛ: Битово разложение. Точно така, сър. Ще доведа полиция.

Т. К.: Исусе, Йосифе и Мария…

СЛУЖИТЕЛ: Отваряйте вратата!

Т. К.: Не сте разбрали, това е недоразумение.

СЛУЖИТЕЛ: Да не съм сляп. Нали виждам четири крака.

Т. К.: Ние си сменяме костюмите за следващия кадър.

СЛУЖИТЕЛ: Какъв кадър?

Т. К.: Филмов. Подготвяме се за следващия кадър — ей сега започват снимките.

СЛУЖИТЕЛ (любопитен и поомекнал): Филм ли снимат?

ДЖИМИ (включва се в играта): С Пърл Бейли. Тя е в главната роля. И Марлон Брандо играе.