Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Т. К.: Кърк Дъглас.

ДЖИМИ (хапе си пръстите, за да не се изсмее): И Шърли Темпъл. Връща се на екрана.

СЛУЖИТЕЛ (и вярващ, и невярващ): Йеа, добре, а вие кои сте?

Т. К.: Ние сме статисти. Затова нямаме гардеробна.

СЛУЖИТЕЛ: Не ме интересува. Двама души, четири крака. Законът забранява.

ДЖИМИ: Погледни навън. Ще видиш лично Пърл Бейли. Марлон Брандо. Кърк Дъглас. Шърли Темпъл. Махатма Ганди — и тя играе. Има епизодична роля.

СЛУЖИТЕЛ: Кой?

ДЖИМИ: Мами Айзенхауер.

Т. К. (отваря вратата, след като размяната на дрехите вече е извършена; моите дрехи не стоят зле на Джими, но предполагам, че обслужващият тоалетните ще подскочи, щом ме зърне в неговите одежди: очакванията ми се потвърждават, служителят, настръхнал, набит черен мъж, ме гледа смаян): Извинете. Не знаехме, че вършим нещо забранено от правилника.

ДЖИМИ (минава царствено под носа на служителя, който е като ударен от гръм): Ела с нас, мили. Ще те запознаем с компанията. Можеш да събереш автографи.

(Най-сетне сме в коридора и една неусмихваща се Пърл ме обгръща с хермелиново меките си ръце, а нейният антураж сключва кръг около нас, за да ни прикрие. Няма шеги и смехове. Нервите ми горят като на котка, ударена от мълния, а що се отнася до Пърл, онези нейни качества, които някога ме бяха изплашили — воля и целенасоченост, — сега струят от нея както воден пад, генериращ електроенергия.)

ПЪРЛ: Сега ще мълчиш. Каквото и да кажа, няма да се обаждаш. Нахлупи си шапката още, да си закриеш лицето. Облегни се на мен, все едно че си слаб и болен. Лицето ти на рамото ми. Затвори очи. Сега ме оставяш да те водя.

Така. Насочваме се към гишето. Всички билети са у Джими. Вече са повикали пътниците по уредбата и наоколо няма много хора. Двете лепки не са мръднали на сантиметър от вратата, но изглеждат уморени и отвратени. Сега гледат към нас. И двамата. Когато минаваме между тях, момчетата ще направят някой номер, за да им отвлекат вниманието. Ето, идва някакъв. Облегни се още на мен и охкай малко — този е от ВИП-а на ТУА. Гледай сега каква роля ще изиграе Мама… (Променя гласа си, става онази Мама, която знаем от сцената, гласът й звучи едновременно комично, провлачено и е малко сипкав.) Мистър Калауей? От Бюрото на гражданската авиация? Колко сте мил, че дойдохте да ни помогнете. Наистина ни е нужна вашата помощ. Трябва да ни отведете на самолета колкото може по-бързо. Моят приятел тук — един от музикантите ми — е много зле. Едва ходи. Концертирахме във Вегас, може би слънцето не му понесе. Слънцето може да те удари и в главата, и в стомаха. А може да е от тази негова диета. Да знаете как се хранят музикантите! Особено пианистите. Освен кренвирши той почти не хапва друго. Снощи изяде десет кренвирша. Може ли това да е здравословно? Не се учудвам, че е като отровен. Вие учудвате ли се, мистър Калауей? Е, вас сигурно малко неща могат да ви учудят, след като работите на летище. С тези отвличания на самолети и какво ли не още. Гъмжи от престъпници. Стигнем ли в Ню Йорк, водя моя приятел право при доктора. И нека докторът му каже, че не бива да стои на слънце, и стига с тези кренвирши! О, благодаря ви, мистър Калауей. Не, аз ще седна до пътеката. Ще настаним приятеля ми до прозореца. По-добре той да е до прозореца. Има нужда от чист въздух.

Окей, малкия. Сега може да си отвориш очите.

Т. К.: Предпочитам да си ги държа затворени. Имам чувството, че сънувам.

ПЪРЛ (успокоена, киска се): Във всеки случай успяхме. Твоите приятели въобще не те видяха. Когато минавахме, Джими издебна единия изотзад и го стресна, а Били стъпи върху палците на другия.

Т. К.: Къде е Джими?

ПЪРЛ: Всички момчета пътуват в туристическа класа. Джими е готов на всичко заради теб. Душичка. Имам голяма слабост към такива като него, дето ходят на токчета.

СТЮАРДЕСА: Добър ден, мис Бейли. Желаете ли чаша шампанско?

ПЪРЛ: Не, миличка. Но може би моят приятел ще има нужда от нещо.

Т. К.: Бренди.

СТЮАРДЕСА: Съжалявам, сър, но до излитането поднасяме само шампанско. След като излетим — тогава.

ПЪРЛ: Човекът иска бренди.

СТЮАРДЕСА: Съжалявам, мис Бейли. Не е разрешено.

ПЪРЛ (спокойно, но с металически нотки, които са ми познати от репетициите на Къщата на цветята . Донесете на човека бренди. Цялата бутилка. Веднага.

(Стюардесата донася бутилката с бренди, наливам си щедро с трепереща ръка: гладът, умората, тревогата, зашеметяващите събития през последните двадесет и четири часа са ми се отразили — човек за всичко плаща. Наливам си още една чаша и ми поолеква.)