Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Час по-късно бях буден и с широко отворени очи — жертва на часовата разлика, която ни сервират реактивните полети. Буден, но уморен, изнервен и страшно гладен. Разбира се, поради дългото ми отсъствие в хладилника нямаше нищо годно за ядене. Прокиснало мляко, втвърден хляб, почернели банани, развалени яйца, сбръчкани ябълки, полуизсушени портокали, гнили домати и шоколадов кейк, гарниран с мухъл. Направих си кафе, сипах му бренди и като се подкрепих с това питие, залових се да прегледам пощата, която се беше натрупала. Рожденият ми ден бе на тридесети септември, някои хора ми бяха изпратили картички с благопожелания. Между тях бе и Фред Уилсън, детектив пенсионер и общ приятел, който навремето ме бе запознал с Джейк Пепър. Знаех, че той е в течение на разследването, че Джейк често се допитва до него за съвет, но не знам защо, никога не бяхме говорили по този въпрос — един пропуск, който сега коригирах, като му се обадих.

Т. К.: Ало? Може ли да говоря с мистър Уилсън, моля?

ФРЕД УИЛСЪН: На телефона.

Т. К.: Фред? Откъде го извади тоя глас? Настинал ли си?

ФРЕД: Какво да правиш — стар човек.

Т. К.: Благодаря за картичката за рождения ден.

ФРЕД: Я стига! Не си харчиш парите за междуградски разговори, за да ми кажеш това, нали?

Т. К.: Е, да, исках да поговорим за Джейк Пепър.

ФРЕД: В това, дето го разправят за телепатията, сигурно има нещо. Тъкмо си мислех за Джейк, когато телефонът звънна. Щатското бюро му дава отпуск — трябва да ти кажа, че гледат да го избутат — да не се занимава повече с това разследване.

Т. К.: Той пак се е заловил.

(След като му преразказах разговора, който бях водил с Джейк предната вечер, Фред зададе низ въпроси, главно за смъртта на Ади Мейсън и какво е мнението на Джейк.)

ФРЕД: Учудва ме, че от Бюрото са му разрешили да се върне там. Не познавам по-здравомислещ човек от Джейк. Никого в нашия занаят не уважавам както Пепър. Но е загубил способността си да разсъждава. Напълно. Блъска си главата в стена вече толкова време, че капка разум не е останал в нея. Това, което е сполетяло приятелката му, е наистина ужасно. Но то е нещастен случай. Удавила се е. Само че Джейк не може да се примири. Разправя наляво и надясно, че е убийство. Обвинява онзи човек Куин.

Т. К. (докачен): Джейк може да е прав. Възможно е.

ФРЕД: Възможно е също така човекът да е стопроцентово невинен. И май че такова е общото мнение. Говорих с момчетата от същото бюро, в което е Джейк — смятат, че с такъв доказателствен материал е все едно да се прави от бълхата слон — просто да ти стане неудобно. Самият шеф на Джейк ми каза, че доколкото нему е известно, Куин не е убивал никого.

Т. К.: Убил е двама крадци на добитък.

ФРЕД (кискане, което се превръща в неудържима кашлица): Драги сър, на такова нещо не му казваме убийство. У нас поне е така.

Т. К.: Е, да, само че не са били крадци на добитък, а двама картоиграчи от Денвър; Куин им дължал пари. И което е по-важно — и аз не мисля, че смъртта на Ади е нещастен случай.

(Предизвикателно, със смайващо авторитетен тон описах „убийството“ тъй, както си го бях представял; догадките, които бях отхвърлил призори, сега ми се струваха не само вероятни, но и картинно убедителни: Куин е проследил сестрите до Санди Коув, скрил се е в горичката, спуснал се е по стръмнината, заплашил е Ади с пистолет, натикал я е във вирчето под пада, удавил я е.)

ФРЕД: Това е, което разправя Джейк.

Т. К.: Ами!

ФРЕД: Искаш да кажеш, че това ти сам си го изгради?

Т. К.: Общо взето, да.

ФРЕД: И все пак то е същото, което разправя и Джейк. Чакай малко, че носът ми потече.

Т. К.: Какво искаш да кажеш с това, че било „каквото Джейк разправя“?

ФРЕД: Нали ти викам — това за телепатията не е съвсем измислица. С известна разлика тук-там в подробностите, тъкмо такава е версията на Джейк. Направил е доклад и ми изпрати копие. И в този доклад точно така реконструира станалото: Куин вижда колата, проследява ги…

(Фред продължи нататък. Пламнах от срам; почувствах се като ученик, който преписва на изпит. Ирационално, вместо да виня себе си, сърдех се на Джейк — яд ме бе на него, че вместо да излезе с аргументиран отговор на загадката, гради любителски догадки, не по-добри от моите. Бях като паднал от небето — вярвал бях на Джейк, смятал го бях за професионалист, а сега го виждах как реже клона на доверието ми към него, върху който седях аз самият. Съшито с бели конци предположение — Куин, Ади и водопадът. И все пак, въпреки съсипващите подмятания на Фред Уилсън, знаех, че в основата си доверието ми към Джейк е основателно.)