Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

МЕРИЛИ КОНЪР: О, здравейте! Да, разбира се, че ви познах по гласа.

Т. К.: Цял следобед ви звъня през половин час.

МЕРИЛИ: Къде сте?

Т. К.: В Ню Йорк.

МЕРИЛИ: Как е времето?

Т. К.: Вали.

МЕРИЛИ: И тук. Няма да ни навреди, такава засуха беше през лятото. Косата ти все прашна. Казвате, че сте ми звънели?

Т. К.: Цял следобед.

МЕРИЛИ: Вкъщи си бях. Боя се, че недочувам. По едно време бях в мазето, после на тавана. Сега, като останах сама, къщата ми идва голяма. Имам една братовчедка — и тя е вдовица — купи си имот във Флорида, съсобственичка е на една къща. Ще отида да живея при нея. А вие как сте? Говорили ли сте с Джейк наскоро?

(Обясних, че току-що съм се завърнал от Европа и не съм успял да вляза във връзка с Джейк, а тя каза, че той бил при един от синовете си в Ориган и ми даде телефонния номер.)

Бедният Джейк. Така тежко го преживя. Самоупреква се някак си. А? Не сте знаели ли?

Т. К.: Джейк ми е писал, но едва днес прочетох писмото. Не мога да ви кажа колко скърбя…

МЕРИЛИ (в гласа й звучи огорчение): Досега не сте знаели за Ади?

Т. К.: Едва днес…

МЕРИЛИ (в гласа й се долавя подозрение): Какво казва Джейк?

Т. К.: Че се била удавила.

МЕРИЛИ (настръхнала, сякаш твърдя обратното): Да, удави се. Каквото ще да си разправя Джейк. Боб Куин го нямаше никакъв наоколо. Няма как да има пръст в това.

(Чух я как дълбоко поема дъх, после мълчи, сякаш брои до десет, за да не избухне.)

Ако има някой, който да е виновен, това съм аз. Моя беше идеята да отидем с колата до Санди Коув и да се окъпем. Пясъчният разлив — Санди Коув — дори не принадлежи на Куин. Той е в чертите на Милъровото ранчо. Ади и аз открай време ходим там; сенчесто е и има къде да се скриеш от слънцето. Там е най-безопасната част на Синята река — естествен вир, там се научихме да плуваме, когато бяхме момиченца. В този ден край Санди Коув нямаше жива душа, влязохме в реката заедно и Ади каза, че следващото й плуване ще бъде в Тихия океан. Ади е добра плувкиня, но аз се изморявам бързо. Затова, като се поразхладих, разстлах хавлията под едно дърво и се зачетох в списанията, които бях взела. Ади остана във водата; чух я да казва: „Ще изплувам отвъд завоя и ще седна на водопада“. След Санди Коув реката завива, дъното е каменисто и образува естествен праг — получава се водопад, съвсем нисък, не повече от две стъпки. Когато бяхме деца, обичахме да сядаме на скалния праг и течението да струи между краката ни.

Зачела се бях, не забелязвах как тече времето, докато усетих хладна тръпка и видях, че слънцето клони към планините; не се разтревожих — предположих, че Ади още се забавлява на водопада. Но след малко тръгнах надолу по реката и завиках: „Ади! Ади!“. Помислих си: играе на криеница. Тогава се изкачих горе, над брега над Санди Коув; оттам се вижда и водопадът, и цялата река на север. Гледам — няма никого. Никаква следа от Ади. И изведнъж, точно под водопадчето, забелязах бяла лилия във водата, ту се покаже, ту се скрие. Тогава разбрах, че не е лилия, а ръка и на пръстите проблясва диамант: годежното пръстенче на Ади с диамант, което Джейк й беше подарил. Спуснах се надолу по стръмнината, нагазих в реката и излазих на прага на водопадчето. Водата беше много бистра и не дълбока: лицето на Ади се виждаше под повърхността и косата й заплетена в клонака на едно потънало дърво. Беше безнадеждно — вкопчих се за ръката й, задърпах с всички сили, а не мога да я помръдна. Някак си, никога няма да узная как, тя е паднала от прагчето, косите й се заплели в клонака и не е могла да изплува. Удавяне — нещастен случай. Това бе заключението на лекаря на следствието. Ало?

Т. К.: Да, слушам ви.

МЕРИЛИ: Баба ми Мейсън никога не произнасяше думата „смърт“. Умре ли някой, особено някой близък, тя ще каже „повикаха го“. За нея не бяха погребани, завинаги загубени за нас, а по-скоро „някого са го повикали“ обратно в щастливия свят на детството, свят от живи неща. Ето, така е за мен със сестра ми. Ади са я повикали да живее сред нещата, които обича. Деца. Деца и цветя. Птички. Самораслите цветчета, които береше в планината.

Т. К.: Много съжалявам, мисис Конър. Аз…

МЕРИЛИ: Оставете, много сте мил!

Т. К.: Ако има нещо, което аз да…

МЕРИЛИ: Хубаво сторихте, че се обадихте. Като се видите с Джейк, не забравяйте да му кажете много здраве от сърце.

Взех душ, поставих бутилка бренди до леглото си, мушнах се под завивките, придърпах телефона от нощната масичка, положих го на корема си и набрах ориганския номер, който ми бяха дали. Обади се синът на Джейк; баща му бил излязъл, но не можел да каже къде точно, нито кога ще се върне. Помолих го да предаде на Джейк да ми позвъни незабавно щом се върне, независимо от часа. Отпих възможно най-голямата глътка бренди, която устата ми можеше да поеме, и започнах да се жабуркам, надявайки се, че от това лекарство зъбите ми ще престанат да тракат. Оставих го бавно да се стече надолу в гърлото ми. Сънят в лъкатушната форма на ромоляща река потече през главата ми; накрая бе все реката, всичко се свеждаше до нея. Куин може да е доставил гърмящите змии, никотина, стоманената жица, той може да е предизвикал пожара, но към всички тези постъпки го бе подтикнала реката, която сега бе погълнала и Ади. Ади, с коси, заплетени в дънната растителност; течението я носеше в съня ми, водораслите се люлееха пред лицето на удавницата като булчински воал.