Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

( „Не, няма да е лесно да ги разделя един от друг“ )

— Лита, а размишлявала ли си върху възможността да имаш дете от някой друг, не от Джо?

( „Нека само да каже, в края на краищата. Няма да е трудно да й се намери съпруг. Тя наистина е доста привлекателна. В нея се усеща Майката Земя“ )

Лита беше озадачена:

— Не, разбира се! Ние знаехме кои сме, отдавна, още от детската си възраст. Майка ни го каза, потвърди го и жрецът. Винаги сме спали заедно с брат ми, през целия ни живот. За какво ми е някой друг?

— Но ти искаше да спиш и с мен . Или поне така каза.

— О! Това е друго — ваше право е. Но вие не ме пожелахте — укорително добави тя.

— Не е точно така, Лита. Имах си причини — сега няма да се спирам на тях — да не го правя, без значение дали те искам, или не. Пък и ти каза, че в действителност искаш само Джо.

— Да… наистина. Но аз бях толкова разочарована. Наложи се да кажа на брат си, че не ме искате… причинихте ми болка. Но Джо ми каза да бъда търпелива. Преди да ме обладае, изчакахме три дни. За всеки случай — да не размислите.

( „Заядлива във вертикално положение и покорна в хоризонтално — помисли си Шефилд. — Не е рядко срещано при жените“ )

Той установи, че Лита гледа към него със сериозен интерес.

— Искате ли ме сега, капитане? Джо ми каза, през същата нощ, в която реши да направи крачката напред, че това си е ваше право и винаги ще си остане такова. Така е.

( „Кълна се в медните топки на Велзевул! Единственият начин да се избавиш от жена, която те желае, е да отлетиш нанякъде в космоса“ )

— Скъпа, аз съм уморен, а и ти почти заспиваш.

Тя сподави прозявката си.

— Не съм чак толкова уморена. Капитане, в първата нощ, когато ви се предложих, малко ме беше страх. Но сега не е така. Искам да го направим. Ако и вие ме желаете.

— Много си мила, но аз съм страшно уморен. ( „Защо ли такава доза не подейства?“ ) — Той смени темата: — Не са ли тези тесни легла твърде неудобни за двама?

Тя се прозина отново и се изхили:

— Аха. Веднъж с брат ми едва не се изтърсихме. Оттогава използваме пода.

— Пода? Но Лита, това е ужасно. Трябва да измислим нещо…

( „Дали да не преместя децата тук? На борда няма друго легло с подходящи размери… Меденият месец изисква подходящо работно място… тя обича момчето и трябва да получи своето удоволствие, независимо от обстоятелствата.“ )

Още преди векове Шефилд беше достигнал до следния извод: най-тъжното обстоятелство в съдбата на ефимерните е, че в техния кратък живот рядко им остава достатъчно време за любов.

— О, на пода не е толкова лошо, капитане. Ние сме спали на пода през целия си живот.

Тя пак се прозина, вече неспособна да се бори със сънливостта.

— Добре… утре ще измислим нещо.

( „Не, каютата ми не е подходяща: тук е и бюрото ми, и документите, и архивът. Децата ще ми пречат, аз на тях — също. Дали да не опитам с Джо да сглобим една спалня от двете кушетки? Вероятно ще можем, само дето тя ще заеме цяла каюта. Няма значение — стената, която разделя каютите им, не е част от конструкцията на кораба; ще изрежем врата — и ще се получи апартамент. Сватбен апартамент. Подходящ за меден месец. Да!“ )

Той добави:

— Отивай в леглото си, докато не си заспала на пода. Всичко ще е наред, скъпа! ( „По дяволите, вече виждам колко хубав ще стане!“ ) От следващата нощ нататък ще спите с Джо в едно широко легло!

— Наистина ли? О, това ще е… — тя широко се прозина — очарователно !

Наложи се да я придържа по пътя към каютата й; тя заспа веднага, щом се докосна до завивките си. Шефилд я погледа известно време и каза нежно:

— Горкото малко котенце.

Наведе се да я целуне и се върна в каютата си.

Там той измъкна всичките документи, които роботърговецът му бе предоставил като доказателство за странната генетична роднинска връзка между Лита и Джо, и внимателно ги проучи. Искаше да намери улики в полза на твърдението, че те наистина са „огледални близнаци“ — диплоиден комплект с едни и същи баща и майка.

С помощта на тези улики той се надяваше да определи вероятността за усилване на неблагоприятните наследствени белези в детето, което Лита и Джо можеха да имат.

Изглежда проблемът можеше да се раздели на три опростени варианта:

Двамата можеше и да нямат роднинска връзка помежду си. Шансове за усложнения: минимални.

Или те можеха да се окажат обикновени брат и сестра. Шансове за предаване на неблагоприятни наследствени белези: твърде високи, за да бъдат пренебрегвани.