Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Много добре, Лита — каза капитан Шефилд. — Да отидем в моята каюта.

Той пое нататък, тя го последва. Когато влязоха, той й предложи да седне. Тя се поколеба, после положи дрехата си на пода и се настани върху нея. Хареса му нейната замисленост — значи процесът на превръщането от животно в човек беше в ход. Отбеляза си го, без да коментира.

— Лита, цикълът ти трябваше да започне преди седмица, нали?

— Така ли, капитане? — Тя изглеждаше озадачена, но не и обезпокоена.

Шефилд се зачуди дали не се е объркал. След като й бе показал как да отваря пакета, той й бе поверил целия наличен запас и й бе напомнил да е икономична, за да не се налага да приспособяват нещо самоделно — до Валхала имаше още месеци път. После забрави за този разговор и си припомняше за него само когато тя му докладваше за циклите си и той отбелязваше датите в календара върху бюрото си. Дали не бе забравил да впише данните последния път? Миналата седмица беше прекарал три дни в каютата си, оставяйки младите на спокойствие, дори храната му я сервираха там — така правеше винаги, когато искаше да се концентрира. В такива периоди той ядеше малко, не спеше изобщо и не забелязваше нищо, което не е свързано с предмета на размишленията му. Да, възможно беше да е забравил.

— Нима не знаеш, Лита? Ти трябваше да ми съобщиш веднага, щом започне…

— О, не, капитане! — Очите й се ококориха от огорчение. — Вие ми наредихте да ви казвам… и аз ви казвах — всеки път, наистина!

По-нататъшните разпити показаха, че, първо: независимо от успехите си в аритметиката, тя не знаеше кога трябва да очаква следващия си цикъл; и второ: той трябваше да се е състоял не миналата седмица, а много по-рано.

Време беше да й каже каква е работата…

— Лита, скъпа, мисля, че ще имаш бебе.

Тя отвори уста, очите й отново се опулиха.

— О, чудесно ! — рече тя и добави: — Мога ли да изтичам да кажа на Джози? Може ли, моля ви ! Веднага се връщам!

— Чакай малко! По-полека. Казах само, че така предполагам. Не губи надежда, но и не безпокой Джо, докато не станем сигурни. На много момичета цикълът закъснява и повече от седмица, но нищо не се случва. ( „Обаче ми е приятно да чуя, че искаш дете, тъй като явно си използвала всеки удобен случай“ ) Утре ще те изследвам и ще открия каква е истината. ( „Има ли на кораба нещо за определяне на бременност? По дяволите, ако се наложи да й се прави аборт, трябва да се действа възможно най-бързо, докато не е станало сложно. Че после… не, няма такова нещо като таблетки «Понеделник сутрин» на кораба, нито пък по-малко модерни медикаменти. Уди, тъпанар такъв, никога не излитай в космоса без необходимата екипировка“ ) А дотогава — не се вълнувай. ( „Разбира се, жените винаги се вълнуват в такива случаи“ ) Лита направо ликуваше:

— Толкова усилия положихме! Пробвахме всичко от Кама Сутра и много други неща. Бях на мнение, че трябва да ви помолим да погледате — дали вършим нещата както трябва, но Джо беше сигурен, че всичко е правилно.

— Мисля, че Джо не е сгрешил — Шефилд стана и наля по чаша вино за двамата, като в нейната сипа толкова, че тя да заспи по-бързо и да забрави за разговора; той искаше първо да си създаде ясна представа на нещата. — Заповядай.

Лита погледна чашата със съмнение.

— Ще стана глупава. Знам, веднъж съм опитвала такова нещо.

— Това не е оня газиран киселаж, дето го продават на Благословена, а е вино; нося го от Лендфол. Млъкни и го изпий. За здравето на твоето бебе, ако има такова, или, в противен случай, за успех следващия път.

( „А какво да предприема относно този «следващ път», ако опасенията ми се окажат основателни? Не бива да допускам да се роди увредено дете! И здраво ще отгледат трудно, докато се учат да стоят на собствените си крака. Дали да не отложим всичко до кацането на Валхала и да я науча да използва предпазни средства? А дотогава какво? Да ги изолирам един от друг? Как?“ )

— Разкажи ми как се случи това, скъпа. Когато попадна тук, ти беше девственица.

— О, да, разбира се. Винаги ме заключваха в този кош за девственици. С изключение на тези дни, в които ме заключваха и брат ми трябваше да спи в бараките. Сещате се. Когато ми течеше кръв. — Тя въздъхна дълбоко и се усмихна. — Сега ни е много по-добре. Джози и аз се опитвахме дълго време да се справим с този ужасен метален кош. Но не успяхме. Той се нараняваше при опитите си, понякога и мен ме болеше. Накрая ние се отказахме и продължихме да се забавляваме по начините, по които винаги сме го правили. Брат ми казваше, че трябва да съм търпелива — това не можеше да продължава вечно. Ние знаехме, че ще бъдем продадени заедно — като двойка за размножаване. — Естрелита сияеше. — Такива трябваше да бъдем, такива и станахме, за което ви благодарим, капитане.