Или, най-сетне, те можеха да се окажат, както се предполагаше, зиготи, произлизащи от комплементарни гамети: всичките гени са съхранени чрез редукция-делене, но без удвояване. В такъв случай шансът за неблагоприятен изход… Какъв е той?
Но това можеше да почака. И така, първото предположение: те не са роднини, просто са възпитани заедно от най-ранно детство. Няма никаква опасност, може да се забрави.
Второто предположение: пред него са обикновени брат и сестра. Наистина, външността им не го потвърждаваше, и което е по-важно — оня мошеник бе съчинил доста завързана история и беше използвал публично името на епископа в нейна подкрепа. Естествено, и епископът можеше да се окаже нечестен (Шефилд бе срещал доста често подобни свещеници), но защо да се полагат такива усилия, след като бебетата роби са толкова евтини?
Да предположим, че са го измамили — но защо да рискуват с толкова сложно мошеничество? Така че можеше да забрави и този вариант: Лита и Джо не бяха брат и сестра в обикновения смисъл, въпреки че можеше да са се появили на бял свят от една и съща утроба. Което не играе никаква роля от генетична гледна точка.
И така, оставаше да се безпокои само за варианта, в който търговецът му е казал истината: каква беше вероятността за усложнения с плода в такъв случай? Колко неудачни варианта на комбинации между подобни изкуствени зиготи могат да съществуват?
Шефилд с ругатни пристъпи към решаването на проблема; изходните данни бяха недостатъчно, а и корабният компютър — единственият компютър наоколо — не беше програмиран да решава генетични проблеми. Капитанът съжаляваше, че Либи не е наоколо. Анди просто би позяпал няколко минути в тавана, а после би дал верния отговор, ако съществува такъв, или би се ограничил с вероятността в проценти в противния случай.
Една генетична задача, дори човек да разполага с всичките необходими данни (а те са хиляди), не е възможно да бъде решена без помощта на компютър.
Добре, да започнем с прост пример и да видим какво ще ни даде той.
Основно предположение: Лита и Джо са „огледални близнаци“ — генетично комплементарни зиготи, получени от едни и същи родители.
Контролно допускане: те са свързани помежду си само с това, че принадлежат към общия за планетата генетичен фонд. (Граничен случай: тъй като са роби от определена местност, те са част от значително по-малък генетичен фонд, който трябва да се съкрати още повече поради браковете между близки роднини. Тази „най-вероятна схема за размножаване“ може да даде прекрасна опорна точка, с която да се извършват съпоставки.)
Най-прост пример: взима се някакъв участък от един ген — да речем 187-и от двайсет и първа хромозома — и се проверява как може да бъде усилен, замаскиран или отстранен, като във всичките случаи го смятаме за „лош“.
Произволно предположение: тъй като даденият участък може да съдържа дефектен ген — или два, или пък нито един — да предположим, че шансовете на главните примери и контролния са едни и същи и разпределени поравно, тоест вероятността в дадения участък да няма дефектен ген е 25 процента; съответно 50 процента за наличието на един дефектен ген, 25 процента — на два. Последното условие е гранично, тъй като попадането на два лоши гена в един участък води до прекратяване на съществуването в следващите поколения — или чрез непосредствена смърт, или поради понижаване на шансовете зиготата да оцелее. Няма значение, така да бъде, няма основания да се прибягва до по-изгодно предположение.
Уф! Ако усилването на лош ген е очевидно или може да бъде показано чрез експерименти, подобни зиготи не бива да бъдат използвани. Учен, който е достатъчно компетентен, за да провежда подобни опити, би използвал само максимално „чисти“ от генетична гледна точка образци: свободни от стотиците (или хилядите?) откриваеми наследствени дефекти. Главното предположение трябва да включва и това спомагателно допускане.
Младите хора не притежаваха нито един дефект, доколкото Шефилд можеше да установи чрез апаратурата на кораба; което увеличаваше вероятността оня конекрадец да не е излъгал и тези доклади за успешни екзотични генни манипулации да са истински.
Сега Шефилд вярваше, че експериментите са необходими и съжаляваше, че не разполага с големите възможности на някоя клиника „Хауард“, да речем тази на Секундус, за да може да подложи децата на грижливо генетично изследване, за което нито корабът имаше необходимото оборудване, нито той — нужната квалификация.
Читать дальше