За нещастие, първият от тях често е водел до раждането на деца, привидно нормални, но нуждаещи се от помощ, за да оцелеят. Понякога това са били нуждаещи се от икономическа помощ неудачници по рождение, неспособни да се издържат. Друг път са имали нужда от пластична хирургия, ендокринна терапия или всякакви други начини за лечение и поддръжка. Когато капитан Аарон Шефилд бе практикувал медицина (на Ормузд, под друго име), му се бе наложило да изпита редица разочарования в опитите си да помогне на такива нещастници.
Първоначално се бе опитал да спазва Хипократовата клетва или поне да се придържа близо до нея, въпреки че с неговия темперамент бе способен да следва на сляпо каквито и да било правила, създадени от хората.
После настъпи период на временно умопомрачение, през който той се опитваше да намери политическо решение на много опасния според него проблем: размножаването на хора с дефекти. Той се опита да убеди колегите си да отказват лечение на наследствено увредените хора, ако не са стерилни, стерилизирани или не желаят да бъдат стерилизирани в замяна на получаването на медицинска помощ. Още по-лошо — той се опита да включи в групата на „наследствено увредените“ и тези, които не показват други признаци на разстройство, освен неумението да се издържат. Всичко това се случваше на далеч не пренаселена планета, която самият той бе избрал за създаване на колония няколко века по-рано, като едва ли не идеално за човека място.
Не постигна нищо, срещна само злоба и ярост. Само няколко негови колеги в разговор на четири очи се съгласяваха с него, но публично и те изразяваха неодобрение. Що се отнася до неспециалистите, катрана и перушината бяха най-лекото лекарство, което те предписаха на „доктор Геноцид“.
Когато му отнеха разрешителното за практикуване, Лазарус се върна в нормалното си емоционално състояние. Млъкна, спомняйки си, че старата Майка Природа винаги се добира с окървавените си зъби или нокти до осмелилите се да Я игнорират или да се възпротивят на Нейните нареждания. Нямаше нужда да се намесва и той.
Така че се премести на друго място, отново промени името си и се готвеше да напусне планетата, когато Ормузд бе поразен от епидемия. Той сви рамене и се върна на работа — положението бе такова, че се радваха и на лекар с отнето разрешително. След две години, през които загинаха четвърт милиард души, му предложиха да върнат разрешителното му — за добро поведение.
Той им обясни какво да направят с въпросното разрешително и напусна Ормузд веднага когато това стана възможно — след единайсет години. Докато чакаше, стана професионален комарджия — според него това бе най-подходящият за момента начин да спечели необходимите пари.
Извинявай, Минерва, говорех ти за онези огледални близнаци. И така, малкото глупаче беше забременяло, което ме накара да се върна към навиците си на селски лекар, и аз цяла нощ размишлявах за нея, за брат й и за детето, което щяха да имат, освен ако не се намеся. За да открия какво трябва да направя , трябваше да възстановя случилите се събития и да предвидя какво би могло да стане по-нататък. Тъй като не разполагах със сигурна информация, се наложи да следвам старото правило за откриване на изгубеното муле.
Първо трябваше да се опитам да мисля като оня роботърговец. Човек, който продава роби, е мошеник, разбира се, но не е чак толкова глупав, че да се забърка в история, с която самият той може да се превърне в роб, а защо не и в покойник — какво друго може да очаква човек, който подкопава авторитета на някой епископ на Благословена? Следователно мошеникът сам е вярвал на думите си.
После пробвах да си изясня защо на търговеца му е било наредено да продаде тези двама роби, като се опитах да мисля като учен-свещеник, който се занимава с експерименти над хора. Отхвърлих мисълта, че децата могат да се окажат обикновени близнаци — няма смисъл да се подбира такава двойка дори за измама. Отхвърлих възможността и да не са свързани с никаква роднинска връзка — в такъв случай би се получило съвсем нормално размножаване. Разбира се, всяка жена би могла да роди чудовище — лоша мутация може да се появи и от най-генетично чистата връзка и в такъв случай не може да се направи нищо, освен акушерката да се откаже от онова първо, даващо живот пошляпване.
Така че аз се ограничих само с третата хипотеза: пред мен е диплоиден комплект, получен от едни и същи родители. Какво би направил експериментаторът? Ами аз ?
Читать дальше