Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Родителско поколение: от 100 жени и 100 мъже, потенциални родители на Джо и Лита, по 5 ще носят замаскирания летален ген.

Родителски хаплоиден етап: 200 яйцеклетки, 5 от които носят летален ген, и 200 сперматозоиди, 5 от които също носят леталния ген.

Поколението на зиготите на синовете и дъщерите (възможните „Джо“ и „Лита“): 25 са загинали от действието на леталния ген; 1950 носят леталния ген; 38025 са „чисти“.

Шефилд забеляза, че в сметките се е промъкнал хипотетичен хермафродит, защото той не бе удвоил цифрите в примера си, за да избегне по този начин работата с нечетни числа. По дяволите, това нямаше да обърка статистическите данни! Не, реши все пак да повтори изчисленията, като вземе по 200 мъже и жени със същата вероятност за поява на летални гени. И получи следното:

400 яйцеклетки, 10 с летален ген;

400 сперматозоиди, 10 с летален ген.

По този начин получи за следващото поколение зиготи (възможните „Джо“ и „Лита“): 100 мъртви, 7800 носители, 152100 „чисти“ — процентите не се промениха, но той успя да се отърве от хипотетичния хермафродит. След кратък размисъл за любовния живот на хермафродитите Шефилд се върна към работата си. Числата нараснаха, в следващото поколение зиготи (към тях принадлежеше и малката Безименна, току-що появила се в търбуха на Лита) скочиха до милиарди: 1 5210 000 бракувани, 1 216 800 000 носители, 24 336 000 000 „чисти“. Той отново съжали, че не разполага с компютъра на някоя клиника, и с досада превърна неудобните числа в проценти: 0,059509; 4,759; и 95,18 процента.

Тези цифри показваха решително подобрение: приблизително един дефект в 1680 случая (вместо един от 1600), делът на носителите падна под 5 процента, а броят на „чистите“ нарасна до 95 процента за едно поколение.

Шефилд прегледа още няколко варианта, за да потвърди извода си. Детето на диплоиден комплект („огледални близнаци“) имаше поне същите шансове да се роди здраво, каквито имат и децата на родители, които не са роднини, при това шансовете на детето се увеличаваха от отбора, осъществен в един или повече от етапите на експеримента на свещеника-учен. В това не можеше да има съмнение, поради което Джо бе за своята „сестра“ по-скоро най-добрият възможен партньор, а не най-лошият.

Лита можеше да роди детето си.

… Най-доброто, което можех да направя за тях, Минерва. Често се случва някой идиот да опита да отмени брака. Да се предприемат подобни опити е същото, като да се отрича законът за гравитацията, да се прави пи равно на три или да се пробва да се отмести някоя планина с молитва. Бракът не е измислица на свещениците, решили да накажат човечеството. Бракът е част от еволюцията на цивилизацията, толкова полезен за расата, колкото са очите за отделния човек.

Безспорно, в брака има и икономическа страна — необходимо е да се осигуряват децата, а също и жените, докато са бременни и отглеждат децата, — но той е и много повече от това. Той е средство, разработено от Homo sapiens напълно несъзнателно, за да изпълнява тази необходима функция и да бъде щастлив, докато го прави .

Защо пчелите се делят на царици, търтеи и работнички и живеят като едно голямо семейство? Защото за тях този модел работи . А защо рибите се справят добре, без да се налага таткото-риба и майката-риба дори да се поздравяват? Защото слепите сили на еволюцията са направили този начин работещ за тях . Защо тогава бракът — наречи го както искаш — има универсално значение за човешките същества, където и да се намират? Недей да питаш теолозите, нито пък адвокатите; бракът съществува дълго време, преди да бъде узаконен от църквата и държавата. Той работи — това е всичко; при многото си недостатъци той се справя с универсалната си задача — оцеляването на расата — по-добре, отколкото безкрайните изобретения, с който разни празни глави от хилядолетия се опитват да го заменят.

Не говоря за моногамията; имам предвид всичките форми на брак: моногамия, полиандрия, полигамия и всички останали разновидности на брака. „Бракът“ притежава безброй правила, обичаи, спогодби. Но той е „брак“ тогава и само тогава, когато всичките тези спогодби служат за благото на децата и компенсират неудобствата за възрастните. За човешките същества единствената приемлива компенсация за неудобствата от брака е това, което могат да си дадат един на друг мъжът и жената.

Нямам предвид „ероса“, Минерва. Сексът е примамката в капана, но той не е всичко в брака, нито пък е достатъчна причина хората да встъпват в брак само заради него. Защо да си купуваш крава, когато млякото е по-евтино?