Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Дружба, партньорство, взаимна подкрепа, някой, с когото да се посмееш и да се порадваш, лоялност, приемане на недостатъците, някой, когото да докоснеш, някой, който да хване ръката ти… всичко това е „бракът“, а сексът е само глазурата върху сладкиша. О, тази глазура може да бъди много вкусна, но тя не е самият сладкиш. Бракът може да изгуби тази вкусна „глазура“ — да речем, поради някакъв нещастен случай, — но да не изчезне и да продължава да дарява с дълбоко щастие тези, които са свързани чрез него.

Когато бях недодялан и невеж младок, този факт ме озадачаваше…

(Пропуснато)

… Най-тържествената церемония, която имах възможност да организирам. Човекът живее посредством символите; исках те двамата да запомнят това събитие. Настоях Лита да облече роклята, която смята за най-изящна. Така накичена, тя изглеждаше като коледна елха, но аз й казах, че е прекрасна, каквато наистина беше, без значение дали е младоженка. Джо облече един от костюмите ми, който му подарих. Самият аз се намъкнах в нелепата капитанска униформа, използвана от мен на планети, където подобни глупости са част от етикета… На маншета ми имаше четири широки златни нашивки, гърдите ми бяха обсипани с медали, купени от заложни къщи, на триъгълната ми шапка би завидял и адмирал Нелсън, а и всичко останало беше достойно за някоя важна личност в ложата.

Произнесох пред тях проповед, пълна с тържествени думи, повечето от които заети от единствената църква, която те познаваха — процъфтяващата на Благословена. Не ми беше трудно, тъй като бях служил като свещеник в нея. Добавих обаче и някои неща от себе си: казах й, че принадлежи на него, а на него — че принадлежи на нея; че детето в утробата й е и на двамата, както и всички други деца, които биха могли да се появят. Предупредих и двамата — но на първо място нея, че бракът не е лесна работа и към него не бива да се подхожда лекомислено, защото винаги ще има трудности, които трябва да се посрещат заедно, и сурови беди, които ще изискват от тях смелостта на Страхливия лъв, мъдростта на Плашилото, любящото сърце на Тенекиения дървар и неукротимата храброст на Дороти 51.

Това накара Лита да се разплаче, на Джо също му потекоха сълзи; точно такава беше целта ми, така че им наредих да коленичат и започнах да се моля за тях.

Както ти казах, Минерва, аз не съм лицемер. Изобщо не ми пукаше дали ме слуша някакъв хипотетичен Бог; просто исках Джо и Лита да чуят, че някой се моли за тях. Започнах на жаргона на Благословена, после преминах на английски и галакта, за да завърша с няколко реда от „Енеида“, доколкото си ги спомнях. Когато паметта ми отказа, се прехвърлих на една ученическа песничка:

Накрая приключих с гръмогласното: „Нека да бъде!“ Наредих им да се изправят, да се хванат един друг за ръце, и обявих, че като върховна власт на този кораб ги провъзгласявам за съпруг и съпруга — отсега завинаги. После казах на Джо да я целуне.

Всичко това ставаше на фона на Деветата симфония на Бетовен…

Тази песничка се изтръгна от мен случайно, след като изчерпах запаса си от „наказателни стихове“ на Вергилий и се нуждаех от още няколко думи с впечатляващо звучене. Но когато размишлявах върху случката по-късно, се убедих, че съм използвал песента съвсем намясто: меденият им месец можеше да се смята за прекъсване в учебните им занятия. Всичко си дойде на мястото — вече знаех, че женитбата на децата може да се разглежда като „sine poena“ — никаква опасност от генетични наказания. А ludendi се превежда и като „любовна игра“, и като „ерос“, също и като хазартни, детски и всякакъв друг вид игри. Обявих четиридневна ваканция на кораба; без работа за тях, без учебни занятия — libros deponendi — започваща веднага. Случайно съвпадение, Минерва. Просто си припомних откъс от латинско стихче, а латинската реч звучи величествено особено когато не разбираш за какво става въпрос.

После се състоя тържествен обяд, приготвен от мен, който продължи около десет минути — заради тях. Лита не можа да яде, а Джо ми напомни за сватбената нощ на Джони и защо припадна тъща му. Така че аз напълних един поднос с вкуснотии, връчих го на Джо и им наредих да се измитат; изобщо не исках да ми се мяркат пред очите през следващите четири дни…

(Пропуснато.)

… Към Лендфол — веднага щом натоварих стоката. Не можех да ги оставя на Валхала; Джони още не бе в състояние да изхранва семейството си, а възможностите на Лита бяха твърде ограничени — и докато още е бременна, и след като роди. Нямаше кой да им подаде ръка в труден момент освен мен; те просто трябваше да дойдат на Лендфол.