Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Позволих им да ме изкъпят и заспах, докато ме масажираха. Това не нарушаваше дисциплината; бях ги понаучил на някои неща за масажа и Джо имаше много меко и уверено докосване. По време на бременността той масажираше всяка нощ Лита, въпреки дългите часове работа в оня ресторант.

Обаче, Минерва, ако не бях толкова скапан, може би щях да наруша правилото си относно зависимите от мен жени.

(Пропуснато.)

… Всеки запис, всяка книга, която успях да намеря в Торхейм, за да си освежа познанията по гинекология и акушерство; купих и инструменти и оборудване, за които по-рано съм предполагал, че няма да са нужни на борда на кораба. Седях си в каютата, докато овладях цялото ново за мен изкуство и станах същия изкусен селски лекар, какъвто бях някога на Ормузд.

Наблюдавах пациентката си, следях диетата й, карах я да прави упражнения, преглеждах редовно корема й. Бях забранил излишната за момента фамилиарност.

Докторът по медицина Лафайет Хюбърт, наричан още капитан Аарон Шефилд, Старейшината и така нататък, ужасно се безпокоеше за единствената си пациентка. Обаче не позволяваше на нея и на съпруга й да забележат това. Не стоеше със скръстени ръце, а планираше действията си при всяка извънредна ситуация, известна на акушерската практика от онова време. Техниката и инструментите, които бе придобил на Валхала, бяха идентични на впечатляващото оборудване на храма Фриг в Торхейм, където не бяха рядкост и петдесет раждания дневно.

Разглеждайки купчината инструменти, които бе качил на борда, той се усмихваше, припомняйки си селския доктор на Ормузд, който израждаше повечето от децата с голи ръце, докато майките седяха на коленете на съпрузите си. Мъжете държаха краката им и се опитваха да ги разтворят по-широко, за да може старият доктор Хюбърт да приклекне и да подхване бебето.

Така си беше, но сега беше доволен, че има цялата тази апаратура — дори и да не се наложеше да я използва. Искаше просто да му е под ръка, ако нещата тръгнеха не както трябва.

Едно от нещата, които купи от Торхейм, щеше да използва със сигурност, дори и да не възникнеше извънредна ситуация: последния подобрен модел стол за раждане — с ръкохватки и облегалки за лактите, бедрата, стъпалата и гърба, които се преместват свободно по три оси и около тях. Това чудо на техниката, което можеше да се използва и като гинекологичен стол, позволяваше майката да се разположи — или да бъде разположена — така, че в необходимия момент родилният канал да е разположен вертикално и възможно най-широко разтворен.

Доктор Хюбърт-Шефилд го разположи в кабинета си, провери многобройните му настройки, после му хвърли още един поглед и се намръщи. Хубаво нещо, беше платил доста пари, без да се поколебае. Но в този стол нямаше никаква любов; напомняше за безчувствена гилотина.

Ръцете и коленете на съпруга не бяха толкова удобни, но капитанът смяташе, че двамата родители трябва да преминават заедно през това изпитание. Ръцете на мъжа поддържат и успокояват жената; когато има тази физическа и емоционална подкрепа, родилката може да се съсредоточи изцяло върху функциите на тялото си.

Мъжът, преминал през всичко това, не изпитва никакво съмнение, че именно той е бащата. Дори в действителност да не е така, този факт губи значението си, погълнат от великото преживяване.

Е, какво ще правим, докторе? Нововъведението ли ще използваме? Или ръцете на Джо? Нуждаят ли се децата от тази втора „брачна церемония“? Ще издържи ли Джо — физически и емоционално? Несъмнено тя бе по-силният член на семейството, макар Джо да си оставаше по-тежък и сега. Какво би станало, ако Джо изгуби съзнание и я изпусне в най-неподходящия момент?

Докато обмисляше тези проблеми, Шефилд свърза управлението на креслото с това на гравистата в командната зала. Реши, че независимо от неудобствата, раждането ще се осъществи в неговата каюта. Само тук имаше достатъчно място и леглото и ваната бяха под ръка. Разбира се, налагаше се да се провира покрай досадното нещо, за да достигне до бюрото и гардероба си, през следващите петдесет или най-много шейсет дни, стига да не бе объркал датата на зачеването. После щеше да разглоби и прибере механизма.

А защо да не го продаде с печалба на Лендфол? Тамошната наука не беше стигнала до производството на такива столове, капитанът бе сигурен в това.

Той избра място за механизма, закрепи го за пода, повдигна го максимално високо и сложи своята акушерска табуретка пред него, настрои и табуретката, така че да се чувства максимално удобно, докато седи в нея, после установи, че може да спусне стола с десет-дванайсет сантиметра и пак ще му остане място за работа. След като направи и това, той се разположи върху механизма и започна да регулира и неговите настройки. Оказа се, че столът може да побере и хора с неговите размери, което не беше учудващо; на Валхала се срещаха и жени, по-високи от него.