Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Върнаха се обратно пълни с ентусиазъм — бяха сигурни , че ще могат да купят заведението и да направят така, че да им носи печалба. Джо смяташе, че готви два пъти по-добре от готвача на ресторантчето; оня използвал твърде много масло, което при това прегаряло, кафето било ужасно, дори мястото не се поддържало чисто . Но което било най-хубавото, оказало се, че зад склада имало стая, където те можели да живеят, и…

Прекъснах го. А как стои въпросът с най-важните неща? Какви такси трябва да се плащат? Колко ще отидат за лицензите и инспекциите? Ще успяват ли те да намират хубави продукти? Не, аз няма да отида да огледам заведението; те трябва да използват собствените си мозъци и да не разчитат на мен, тъй като си нямам никакво понятие от ресторантьорския бизнес.

Излъгах ги за две неща, Минерва: аз държах ресторанти на пет планети тогава, а и не им казах защо не искам да огледам обекта. Причините бяха две… не, три: първо — преди да купя заведението, го бях огледал най-внимателно; второ — готвачът ме познаваше и щеше да се издаде; и трето — тъй като самият аз продавах ресторанта чрез подставено лице, не можех да уговарям децата да го купят. Минерва, ако продавам кон, няма нужда да обяснявам, че и четирите му крака са си на мястото; купувачът би трябвало сам да си ги преброи.

Независимо че „не разбирах“ от ресторантьорство, аз им изнесох лекция по темата. Лита започна да си води бележки, после ме попита дали може да направи запис на разговора. Така че аз се впуснах в подробни обяснения: защо стоте процента печалба над стойността на продукта не могат да се стопят напълно, въпреки цената му, амортизацията, обезценяването, данъците, застраховките, заплатите за себе си и за наемните работници и прочие. Къде се намира фермерският пазар и колко рано сутрин трябва да се отиде там. Защо Джо трябва да се научи да реже месото, а не да го купува на късове, и къде може да се научи на това. Как дългото меню може да ги разори. Какво да правят с плъховете, мишките, хлебарките и останалите гадости, с които е пълно на Лендфол, но слава на небесата — не и на Секундус. Защо…

(Пропуснато.)

… Прерязах лентата, Минерва. Не мисля, че те някога се досетиха, че са си имали работа с мен. Не ги измамих, но не им и помогнах; сумата, която получих, просто покриваше парите, които аз бях платил, плюс времето, което изгубих в пазарене за намаляване на цената, законните такси, заплащането на посредника, процента, който банката щеше да съдере от мен — с два порядъка по-малко, отколкото можеха да вземат. Обаче не проявих никаква благотворителност: нищо не спечелих, но и нищо не загубих, и цялата работа ми отне само ден.

Лита се оказа още по-упорита дори от времето на полета; мислех, че ще пропуснат плащането още първия месец — заради почистването и преоборудването. Но те не го пропуснаха и не закъсняха с нито ден за някое от следващите. Скъпа, те изплатиха дълга си за три години вместо за пет.

Което не беше чак толкова изненадващо. Е, някоя продължителна болест би могла да ги разори. Но те бяха млади, здрави и работеха седем дни седмично, докато не се разплатиха докрай. Джо готвеше, Лита седеше на касата, усмихваше се на посетителите и помагаше на бара, а малкият Джоузеф-Аарон обитаваше кошница на гърба на майка си, докато не поотрасна достатъчно, за да се научи да ходи.

Преди да се оженя за Лаура, да напусна Нова Канавера и да стана селски джентълмен, аз ги посещавах; не твърде често, разбира се, защото Лита не ми разрешаваше да си плащам, което всъщност си беше нормално за един горд и свободен човек — някога бяха яли от моята храна, сега ми даваха от тяхната. Така че, когато наминавах, обикновено се ограничавах с чаша кафе и наблюдавах как се развива кръщелникът ми. Често насочвах към тях нови клиенти. Джо беше станал превъзходен готвач и непрекъснато усъвършенстваше майсторството си и скоро започна да се говори, че ако искаш да похапнеш нещо вкусно, най-добре е да отидеш в „Кухнята на Естел“. Често слуховете са най-добрата реклама; хората обичат да намират нови местенца с вкусна храна.

Посетителите, в по-голямата си част мъже, изобщо не се смущаваха от факта, че самата Естрел, млада и красива, седеше на касата с бебе в ръцете си. А ако се случеше да кърми детенцето — което често ставаше — валяха щедри бакшиши.

Джоузеф-Аарон скоро се отказа от консумацията на мляко, но когато стана на две години, с тази дейност се зае сестричката му Либи Лонг. Този път не я израждах аз и нямам никакво отношение към червения цвят на косата й. Джо беше блондин, затова предполагам, че Лита е носела рецесивен ген; едва ли е кръшкала. Никой не можеше да устои на чара на Либи — предполагам, че тя бе една от причините родителите й да изплатят толкова бързо дълга си.