Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Побързах да сменя темата на разговора: „Каква е тая фондация, на която сте решили да дадете парите, в случай че откажа да ги взема?“

Лита се поколеба: „Възнамерявахме да оставим избора на вас, Аарон. Мислехме си за сираците на загинали космонавти. Може би приюта «Хариман»?“

„Вие наистина сте се смахнали. Тази фондация и без това си има достатъчно пари, знам го. Добре, ако дойда в града утре, ще можете ли да затворите за ден капанчето?“

„Когато кажете и за колкото поискате, скъпи Аарон!“

Отвърнах, че ще се обадя пак.

Нуждаех се от време за размисъл, Минерва. Не очаквах да имам проблеми с Джо, както обикновено. Но Лита беше инат. Аз предложих компромис, но тя не мислеше да отстъпва нито милиметър. С прибавянето на лихвата се получаваше сума, чудовищна за тях — двамата упорити младежи, започнали с две хилядарки преди тринайсет години и грижещи се за три деца.

Сложната лихва е нещо убийствено. Сумата, която бяха решили, че ми дължат, надхвърляше изходната два и половина пъти, и изобщо не можех да си представя как са успели да я спестят. Ако Лита се съгласеше да оставят лихвата за себе си, двамата щяха да разполагат с доста приличен капитал. И ако бяха решили да пожертват малка сума за осиротели космонавти, сирачета на космонавти или възмутени котки — заради собствената си гордост, можех да ги разбера. Не ги ли бях учил самият аз да постъпват така? Веднъж бях похарчил десет пъти повече на карти, при това бе очевидно, че ме мамят, но бях принуден да избегна скандала, за да не преспя в гробищата същата вечер.

Зачудих се дали не се ръководи от нечистите помисли да си върне, задето преди четиринайсет години я бях изгонил от леглото си. И какво ли щеше да направи, ако бях взел основната сума и й бях предложил да се разплатим с лихвата по нейния начин? По дяволите, веднага щеше да легне по гръб, преди да успея да попитам какви предпазни средства използва.

И по този начин нищо нямаше да се реши.

Тъй като тя отхвърли предложения от мен компромис, ние се озовахме там, откъдето бяхме тръгнали. Тя възнамеряваше да плати цялата сума или да хвърли парите на вятъра, а аз не одобрявах нито един от вариантите. Аз също умея да се инатя.

Трябваше да има начин и двамата да останем доволни.

В края на същия ден, след като вечеряхме и прислужниците отсервираха, казах на Лаура, че трябва да отида в града по работа и я попитах не иска ли да дойде с мен. Да обиколи магазините, докато съм зает, после да похапнем където тя поиска, а след това — всякакви забавления. Лаура отново беше бременна и смятах, че пазаруването на дрехи може да я разведри.

Изобщо не възнамерявах да я каня на преговорите с Лита; официално Джоузеф и Естел Лонг, заедно с най-големия си син, бяха родени на Валхала и се бяхме сприятелили, след като бяха станали пътници на моя кораб. Измислих тази история и я набих в главите на децата по пътя към Лендфол, като ги накарах да изучат видео-звуковите записи от Торхейм. По този начин ги бях направил фалшиви валхалианци; за щастие по-късно не им се бе налагало да се доближават до истински жители на Валхала.

Подобно мошеничество беше излишно, тъй като на Лендфол се практикуваше политиката на отворените врати; имигрантите дори не бяха задължени да се регистрират. Те или потъваха, или изплуваха. Никакви такси за кацане на кораба, никакви данъци на глава от населението. Изобщо на Лендфол се плащаха малко такси, нямаше правителство, а Нова Канавера, третият по големина град на планетата, имаше само стотина хиляди души население… В онези дни Лендфол беше приятно място за живеене.

Аз исках Джо и Лита да се справят сами — заради самите себе си и заради децата си. Исках да забравят, че някога са били роби, никога да не говорят за това, да не допуснат децата да го разберат… и в същото време да погребат факта, че по някакъв странен начин всъщност са брат и сестра. Няма нищо срамно във факта, че си се родил роб (поне не и за самия роб!), нито пък има причини, поради които да не могат мъж и жена — диплоиден комплект — да встъпват в брак помежду си. Но по-добре да се забрави всичко и да се започне начисто. Джоузеф Лонг се е оженил за Стърни Свенсдатер (умалителното „Лита“ произхожда от английската форма на името „Естел“); сключили са брака, след като Джо е завършил обучението си за готвач и са емигрирали, след като се е родило първото им дете. Историята беше простичка, трудно някой би се усъмнил в нея — тя само украсяваше опитите ми да играя ролята на Пигмалион 56. Не виждах причини да съобщавам на новата си съпруга версия, различна от официалната. Лаура знаеше, че те са ми приятели; отначало беше любезна с тях заради мен, а по-късно и самата тя се привърза към тях.