Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

„Джо — казах, — би ли подържал малко тази девойка, защото искам да я напляскам — за използването на тази мръсна дума. Лита, те не си права в нито един пункт. По-големият ресторант означава по-малко работа. И аз изобщо не ви купувам — просто влагам парите си в бизнес, от който очаквам дивиденти. Аз вярвам в гениалните способности на Джо като готвач и в твоето умение да спестяваш пари, без от това да страда качеството. Ако не спечеля нищо, ще продам своя дял, ще си върна инвестицията, а вие можете отново да си отворите закусвалня. Ако не ви провърви, няма да ви помагам.“

„Братко?“ — обърна се тя към него по същия начин, както в детството. В този момент разбрах, че те наистина са разтърсени, защото внимаваха никога да не се наричат „брат“ и „сестра“ на който и да било език. Минерва, не си спомням дали на Лендфол имаше закони, забраняващи инцеста — там по принцип нямаше много закони — но във всеки случай съществуваше строго табу, за което постоянно им напомнях. Ако искаш да изучиш една култура, започни с нейните табута.

Джо се замисли.

„Аз мога да готвя. А ти ще се справиш ли, сестричке?“

„Предполагам. Естествено, ако вие желаете това, Аарон, ние ще опитаме. Но аз съвсем не съм сигурна, че ще се получи. И според мен работата ще е повече. Не че се оплаквам, Аарон, но ние и без това работим с всички сили.“

„Сигурен съм, че е така. И не разбирам как Джо е имал време да ти направи дете.“

Тя сви рамене.

„Това не изисква много време. А и има още доста време, преди да ми се наложи временно да спра да работя. Джоузеф-Аарон вече поотрасна достатъчно, за да се оправя с касата, когато отсъствам. Но няма да му е толкова лесно в голям разкошен ресторант.“

„Девойче — отвърнах аз, — ти мислиш на равнище закусвалня. А сега слушай и се учи как се правят пари като работиш по-малко и имаш повече свободно време.

Няма да можем да отворим «Мейсън Лонг», преди да родиш; тези работи не стават за една нощ. Закусвалнята трябва да я продадем или да я дадем под наем — значи трябва да се намери купувач, който би се справил добре с работата; да се върне предишното равнище, винаги е много трудно и скъпо.

Трябва да намерим подходящо място някъде наблизо, за да го купим или да го наемем с опция за по-късно закупуване. Мога да го купя аз, а после да го дам под наем на корпорацията, за да не погълне то прекалено бързо всичките капитали на корпорацията. Така че — намираме място, преустройваме го. Никакви пари за подкупи. И на теб, скъпа, няма да ти се наложи да седиш зад касата; ще наемем служители и аз ще ги наглеждам да не крадат. Ти ще се разхождаш из залата, ще се усмихваш на клиентите и ще даваш нареждания. Ще се налага да го правиш само по време на обяд и вечеря, не повече от шест часа дневно.“

Джо се сепна, а Лита не се сдържа:

„Но, Аарон! Винаги отваряме веднага щом се върнем от пазаруване и работим до късно — да не губим клиенти!“

„Сигурен съм, че сте работили усърдно — сметката, която ми изпратихте, го доказва. Ето защо мислиш, че забременяването не «отнема много време». Но всъщност трябва да «отнема много време», скъпа. Животът не е само работа; винаги трябва да остава достатъчно време за любов. Кажи ми — когато на «Либи» правехте Джоузеф-Аарон, бързахте ли? Или имахте време да се наслаждавате?“

„О, Боже! — Зърната на гърдите й веднага щръкнаха. — Това бяха прекрасни дни.“

„Ще имате и други такива дни. Късайте рози, защото времето лети. Или вече не ви е интересно?“

Лита се възмути:

„Капитане, мислех, че ме познавате по-добре!“

„А ти, Джо? Намалил ли си оборотите, синко?“

„Е… налага се да работим страшно много. Понякога съм доста уморен.“

„Нека да променим нещата. Дотук със закусвалнята; ще притежавате скъп изискан ресторант, какъвто още не е имало на планетата. Помните ли онова място, където ви водих да похапнем, преди да напуснем Валхала? Нещо подобно. Мека светлина, тиха музика, изискани скъпи ястия. Винарска изба, но без твърд алкохол; не е необходимо да притъпяваме вкусовите усещания на нашите гости.

Джо, ти ще продължиш да ходиш да пазаруваш всяка сутрин: не можеш да довериш на никого купуването на качествени продукти. Но ще взимаш със себе си не Лита, а Джоузеф-Аарон, ако иска да се учи на занаят.“

„Аз и без това го взимам понякога.“

„Чудесно. После ще се прибираш вкъщи и ще се връщаш в леглото, тъй като задълженията ти ще са свършили, докато не дойде време да сготвиш храната. Не обяда, а вечерята.“