Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

„Мисля, че да — съгласи се Джо. — Сестричке?“

„Да. Обаче аз не съм сигурна, че Нова Канавера може да си позволи да поддържа същия изискан ресторант като оня на Валхала… Във всеки случай ще опитаме! Все още мисля, че началните заплати за нас, които сте предвидили, са прекалено високи, но да почакаме, докато видя баланса за първото тримесечие — тогава ще си кажа окончателното мнение. Само още нещо, капитане…“

„Казвам се Аарон.“

„Капитан все пак не е мръсна дума. Съгласих се на всичко и ще работя като побъркана, за да стане така, както го описвате. Но ако смятате, че сте ме накарали да забравя онази нощ, когато ме изхвърлихте от леглото си и пльоснахте голия ми задник право върху твърдата стоманена палуба, помислете си отново! Защото нищо не съм забравила!“

Аз въздъхнах, Минерва, и се обърнах към съпруга й: „Джо, как излизаш на глава с нея?“

Той сви рамене и се ухили: „Не успявам. Но какво мога да направя? Освен това — аз прекрасно я разбирам. И на ваше място просто бих я взел в леглото си и бих я накарал да забрави за всичко.“

Поклатих глава: „Работата е там, че не си на мое място, Джо. Доста преди да се родиш, съм се убедил, че за свободната връзка се плаща най-високата цена. И което е още по-лошо — ние тримата сега сме бизнес партньори… и аз виждам шест възможни изхода, ако приема последното ви предложение. Нито един от тях не е добър за «Мейсън Лонг».“

(Пропуснато.)

… Точно както бях сигурен, че ще стане, Минерва. Никога по-късно не получих подобен приход от вложени от мен пари. Опитваха се да ни подражават, но никой не можеше да готви като Джо или да управлява като Лита. Бях създал идеалния колектив !

— Не ви ли се доспа, Лазарус? — попита компютърът.

— Не ме тормози, скъпа. Преживял съм хиляди подобни нощи, но още съм тук. Човек никога няма да си пререже гърлото заради безсънна нощ, ако има компания, която да го наглежда. Ти си хубава компания, Минерва.

— Благодаря ви, Лазарус.

— Това е самата истина, момиче. Ако заспя — прекрасно. Ако не — няма нужда да се казва на Ищар. Няма да има полза; тя ще нареди да ми се направят куп изследвания и няма да се успокои, докато не разучи всичките графики и диаграми. Не съм ли прав?

— Боя се, че сте прав, Лазарус.

— Прекрасно знаеш, че е така. Искам пак да имам свой личен живот — една основателна причина да се държа като ангелче, да не забравям да си мия ушите и да гледам по-бързо да приключа с това подмладяване. Личният живот е нещо не по-малко необходимо от компанията на себеподобните. Можеш да докараш човек до лудост, ако го лишиш от едно от двете неща. Ето още една причина, поради която реших да стана съдружник в „Мейсън Лонг“: исках децата да имат повече свободно време, въпреки че те не бяха наясно какво им е необходимо.

— Нещо не разбрах, Лазарус. Забелязах, че времето им за „ерос“ се е увеличило и схванах, че си е заслужавало. Трябваше ли да си направя и други изводи от данните, с които разполагам?

— Не, защото не ти дадох всичките данни. Дори не и една десета от тях. Просто ти дадох обща представа за тези четирийсет години, през които ги познавах, и описах някои от критичните моменти — но не всичките. Например — споменах ли ти за случая, в който Джо обезглави един човек?

— Не.

— Не че тази история е от особена важност. Една вечер някакъв тип се опитал да ги принуди да споделят с него парите си. Лита държала Джоузеф-Аарон в дясната си ръка, тя го кърмела или тъкмо се готвела да започне да го кърми и не можела да се пресегне за пистолета, който държала в касата; тя не можеше да стреля и имаше достатъчно ум, за да не се пробва при подобни обстоятелства. Предполагам, че глупакът просто не е знаел, че Джо е излязъл за момент в съседната стая.

Точно в момента, когато този независим борец за социално равенство започнал да събира дневния оборот, се появил Джо с един сатър. И завесата паднала. Трябва да се отбележи, че в създалата се ситуация Джо действал бързо и точно, въпреки че съм сигурен, че преди това не е участвал в никакви битки, освен тези, които му устройвах на борда на „Либи“. Джо продължил да действа по правилния начин и по-нататък: довършил отрязването на главата, изхвърлил тялото на улицата — за да го приберат приятелчетата на покойника, ако желаят, или боклукчиите, в противен случай, — а после набучил главата на кол, поставен пред магазина специално за целта. Сетне сложил капаците на прозорците и измил заведението. Едва тогава може и да е намерил време да повърне — Джо имаше меко сърце. Залагам обаче седем към две, че Лита не е повърнала.