Градският комитет за обществена безопасност присъдил на Джо обичайната за подобни случаи награда; уличният комитет добавил нещо и от себе си: все пак случаят заслужавал особено внимание — нож срещу пистолет. Рекламата за „Кухнята на Естел“ била добра, но общо взето нямала особено значение, освен че децата намериха пари, с които по-бързо да си изплатят дълга и които несъмнено в края на краищата се озоваха в моя джоб. Не разбрах веднага за това малко приключение — по онова време не съм бил в Нова Канавера. При следващото ми посещение в „Кухнята на Естел“ истинската глава вече беше махната — знаеш, заради мухите — и Джо я беше заменил с пластмасов макет, както изискваха правилата на уличния комитет. Но аз се отклоних от темата за личното време.
Когато избирах помещение за „Мейсън Лонг“, имах предвид, че членовете на семейството увеличават броя си: три дребосъчета в наличие и още едно в перспектива. Свободното време би дало възможността на всички и да си починат един от друг. Колкото и да е приятно да се прави любов, когато си наистина уморен, по-добре е да се наспиш сам в леглото. Новият начин на живот не само допускаше това, но и го правеше необходимо, тъй като те вече ежедневно имаха свободно време.
Погрижих се обаче да имат и стая, където да не бъдат обезпокоявани от децата, а също така помислих и върху другия проблем, който Лита не искаше да погледне в очите и за който вероятно Джо изобщо не си даваше сметка. Минерва, знаеш ли какво е това „инцест“?
— Инцестът — отвърна компютърът — е юридически термин, а не биологически. Сексуална връзка между индивиди, на които законът забранява да сключат брак помежду си. Актът сам по себе си също е незаконен, без изобщо да се разглежда въпросът за евентуалното потомство от подобна връзка. Забраната има широки вариации сред различните култури и обикновено, но не винаги, се базира върху степента на кръвно родство.
— Правилно казваш „не винаги“. Има култури, които позволяват сватбата между братовчеди — което е рисковано в генетично отношение — но не забраняват на човек да се жени за вдовицата на брат си, което не е толкова рисковано, колкото в първия случай. Когато бях млад, във всеки щат на родната ми държава имаше свой закон и когато пресечеш невидимата граница — на петдесет фута по-нататък законът се променяше в своята противоположност. На други места и в други времена бяха разрешавани и двата вида брак. Или пък забранявани. Безкрайни правила, безкрайни дефиниции за инцест — и никаква логика. Минерва, доколкото си спомням, Семействата Хауард бяха първите в историята, които отхвърлиха юридическия подход и дефинираха „инцест“ изключително чрез потенциалния генетичен риск.
— Това отговаря на информацията, с която разполагам — съгласи се Минерва. — Хауардовия генетик може да се възпротиви срещу съюз между две личности, които нямат общи предци, но същевременно да няма нищо против брак между брат и сестра. От решаващо значение е анализът на генетичните карти.
— Да, безспорно. А сега да оставим генетиката настрана и да си поговорим за табуто. Инцестът, въпреки че под това понятие може да се разбира всичко, най-често означава връзка между брат и сестра или родители и деца. Случаят на Лита и Джо беше уникален; от културна гледна точка те бяха брат и сестра, без да имат никаква връзка в генетично отношение… или поне не по-голяма, отколкото между двама случайно срещнали се непознати.
И ето че възниква проблемът на следващото поколение. Тъй като на Лендфол съществуваше табуто за връзките между родните брат и сестра, бях наредил на Джо и Лита никога да не позволят някой да научи, че мислят един за друг като за „брат“ и „сестра“.
Известно време всичко си беше наред. Те се вслушваха в думите ми и нямаха никакви проблеми. Най-накрая дойде нощта, в която трябваше да обсъдим откриването на „Мейсън Лонг“. Кръщелникът ми бе на тринайсет и бе започнал вече да се интересува от въпросите на секса, Либи бе на единайсет и скоро и на нея щеше да й стане интересно. При истинските брат и сестра съществуват и двете опасности — и нарушаване на табуто, и генетичен риск. Всеки, който е отглеждал кученца или е възпитавал деца, знае, че малкото момченце е способно да изпитва към сестра си същите чувства, каквито и към всяко друго момиченце на улицата, с тази разлика, че сестрата е много по-достъпна.
А мъничката Либи беше такава червенокоса фея, толкова сексуално привлекателна за своите единайсет години, че дори аз можех да го усетя. Скоро щеше да достигне възрастта, в която всеки самец, който я види, щеше да започне да пръхти и да хвърля къчове.
Читать дальше