Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

„Какво?“

„Да, правилно ме чу. Обяда ще го готви твоят втори готвач, който после ще ти помага и за вечерята — ястието, от което ще идват основните ти печалби. Лита ще бъде домакиня на обяда и вечерята и ще наблюдава дали качеството на храната е добро, когато теб те няма в кухнята, Джо. Но тя не е длъжна да ходи на пазара, нека чака в леглото, докато се върнеш. Казах ли ви, че е задължително да живеете в непосредствена близост до ресторанта както сега? И двамата ще разполагате с два или три свободни часа следобед — точно за обедната почивка, с която бяхте свикнали на «Либи». По този начин ще имате време и за сън, и за щастливи игри…“

„Звучи превъзходно — отстъпи Лита, — стига да печелим достатъчно, за да можем да си позволим тези часове…“

„Ще печелите. И повече неща ще можете да си позволите. Но вместо да изкарваш парите си с пот на челото, Лита, ти ще можеш да предлагаш най-качествено обслужване, без да губиш пари и същевременно, без да забравяш, да се наслаждаваш на живота.“

„Ще се постараем. Аарон, любими наш… капитане и приятелю, щом не трябва да произнасям онази «мръсна» дума, ние се наслаждавахме на живота дори когато бяхме деца и аз трябваше да нося онзи отвратителен пояс на целомъдрието… защото беше толкова приятно да се гушкаме през онези дълги нощи. Когато вие ни купихте — и ни освободихте — и вече не бях принудена да нося онзи гадост, животът стана идеален. Не мисля, че би могъл да бъде по-добър, макар че сигурно ще е по-приятно, ако не се налага да избираме между съня и правенето на любов. Уф, вие може да не повярвате, понеже знаете какво похотливо момиче съм, но сънят е побеждавал доста пъти.“

„Вярвам ти. Така че нека да променим нещата.“

„Само че… изобщо ли няма да предлагаме закуска? Аарон, някои от клиентите ни идват да закусват при нас през цялото време, откакто сме на Лендфол.“

„А какъв приход ви носят те?“

„Ами… не много голям. Хората не плащат много за закуска, въпреки че продуктите понякога са доста скъпи. Но аз винаги съм била доволна и от скромните печалби на закуска. Те са реклама. Ще ми е неприятно да казвам на постоянните ни посетители, че вече не предлагаме закуска.“

„Това са подробности, скъпа. Може да се сложи закусвалня някъде на ъгъла на сградата, но главната зала е добре да не се отваря сутрин. И Джо няма защо да приготвя закуските, нито пък ти. По това време трябва да си в леглото заедно с Джо — за да има блясък в очите ти по време на обяда.“

„Джоузеф-Аарон знае какво се готви за закуска — вметна Джо. — Започнах да го уча.“

„Отново подробности. Може би ще сключим договор с кръщелника ми, за да започне самият той да изкарва пари, ако закусвалнята носи печалба…“

(Пропуснато.)

„… Цялата сума. Записвай, Лита. Съгласен съм да взема парите, ако вие двамата — особено ти, Лита — се съгласите, че оттук нататък вече няма да има никакви дългове помежду ни. «Мейсън Лонг» ще бъде корпорация, петдесет и един процента ще принадлежат на вас двамата, четирийсет и девет — на мен; ние тримата ставаме директорите на корпорацията. Можем да продаваме акциите си само един на друг, като аз си запазвам правото да превърна целия си дял или част от него в акции без право на глас, с които след това да се разпореждам.

Моята част от началния капитал ще се състои от парите от сметката, която ми изпратихте. Вие ще внесете сумата, която ще получим за закусвалнята…“

„Чакайте малко — усъмни се Лита, — ние едва ли ще вземем толкова пари.“

„Подробности, скъпа. Прибави параграф, според който можете да доплатите на корпорацията недостигащата част от сумата от получените приходи — когато се появят приходи; аз не се занимавам с бизнес, който не носи приходи, и винаги си избивам загубите. Добави и друг параграф, който ми позволява в случай на необходимост да инвестирам допълнителни капитали чрез покупката на акции без право на глас — може да ни се наложи да прибегнем до нещо подобно. Дори Джо да обучи някой главен готвач, няма нужда съвсем да се откъсва от работата. Изобщо — няма смисъл да бързаме, всичко трябва да се обмисли предварително. Вие двамата сте шефовете, аз съм мълчаливият ви партньор. Отделно ще си имате и заплати — те ще нарастват с увеличаването на приходите.

Аз няма да получавам заплата — само дивиденти. Но ние всички ще се трудим всеотдайно, за да върви бизнесът. Ако се наложи, ще изоставя и «Небесен рай» — в моето имение няма нещо, с което да не може да се справи управителят. Но щом веднъж нещата потръгнат, няма да си помръдна пръста повече ; ще седна и ще наблюдавам как вие двамата ме правите богат. Обаче — чуйте ме внимателно — когато всичко потръгне, и вие трябва да престанете да се скъсвате от работа. Търкаляйте се повече време в леглото. Забавлявайте се повече. Няма да забогатеем кой знае колко, ако работите през обедните часове. Договорихме ли се?“