Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

След това събитие отново излетях в космоса.

Но да продължа историята за децата ми, които всъщност не бяха мои деца. Преди да се доберем до Лендфол, Джоузеф Аарон-Лонг вече приличаше по-скоро на ангелче, отколкото на маймунка, но все още бе достатъчно мъничък, че да се изпишка върху всеки, имал непредпазливостта да го вземе в ръцете си — нещо, което дядо му правеше по няколко пъти дневно. Обожавах го; той беше не само забавно бебе, но и моят най-голям триумф.

По време на приземяването ни баща му се бе превърнал в наистина добър готвач.

Минерва, аз успях да възпитам прекрасно тези деца; за мен това пътешествие бе едно от най-полезните, които съм имал. Но не можеш да превърнеш едни бивши роби в свободни и горди хора, като просто им осигуриш всичко. Другото, което направих, беше да им позволя да се измъкнат от опеката ми и да се поиздраскат. Ето как стана това…

Плащах им по половин ученическа стипендия за месеците на полета от Благословена до Валхала, тъй като половината от времето им бе заето от учебни занятия. Заплащането на Лита беше във валхалски крони, съобразено със средните заплати на Валхала. Накарах я да прибави към своите пари заплатата на Джо като помощник-готвач на Валхала и от сумата да извади парите, които той бе похарчил там. Сетне й наредих да запише на тяхно име част от стоката, превозвана с третия курс — от Валхала до Лендфол, на стойност получената сума. Така близо процент от стоката вече бе тяхно притежание.

Към получения резултат прибавихме заработеното от Джо като корабен готвач за курса Валхала — Лендфол, само че този път по лендфолските тарифи, освен това, без да обръщаме сумата в стока. Наложи ми се да обяснявам защо на този етап заплатата на Джо не може да бъде инвестирана в стоката, закупена на Валхала. Накрая успя да ме разбере: тя възприемаше инстинктивно всичко, свързано с предприемачеството, риска и печалбата. Не й платих за изчисленията: щеше да се наложи да смятам всичко след нея, пък и просто й давах урок.

Не платих на Лита нищо и за пътя до Лендфол: тя беше пътничка, която първоначално бе бременна, а после — заета с отглеждане на детенцето. Но не й взех и пари за пътуването — тя летеше безплатно.

Разбираш какво направих, нали? Нагласих нещата така, че след като продам стоката, те да получат свои пари. Всъщност работата им нямаше никаква стойност; дори аз се бях поохарчил заради тях, без изобщо да смятам парите за купуването им. От друга страна, щях да бъда възнаграден с чувство за удовлетворение, ако успееха да стъпят на краката си без моя помощ. Но не им дадох никакви обяснения — просто настоях Лита да изчислява заработката им по моя метод.

(Пропуснато.)

… Възлезе на около две хиляди, което не бе достатъчно, за да се изхранват дълго време. Но аз бях намислил нещо, чрез което двамата спокойно щяха да се издържат, стига да имаха желание да работят и цената да не се окажеше прекалено висока. Наредих им да започват да си търсят работа, защото възнамерявам да обявя Либи за продажба или за даване под наем. Та си дойдохме на думата — работиш или умираш. Те вече бяха наистина свободни — свободни да умрат от глад.

Лита не се нацупи, а със сериозен вид продължи да се занимава с малкия Джоузеф-Аарон. Джо изглеждаше изплашен. Скоро ги заварих, надвесени над вестника, който бях донесъл на кораба; преглеждаха раздела от обявите „Търсят се помощници“.

След като се посъветваха шепнешком, Лита ме попита с независим вид дали ще мога да гледам детето, докато двамата си търсят работа. Разбира се, ако съм бил зает, щяла да си го вземе със себе си.

Казах, че никъде не възнамерявам да ходя и се поинтересувах чели ли са рубриката „Бизнес възможности“, защото, подхвърлих небрежно, неквалифицираният труд не открива никакви перспективи.

Тя беше смаяна — и през ум не й бе минало подобно нещо. Обаче примамката се оказа достатъчна. Те отново се хванаха да четат, като си шепнеха от време на време. По някое време Лита донесе вестника при мен и ми показа моята собствена обява, която бях пуснал под друго име, естествено, и ме попита какво означава „разсрочено плащане за пет години“.

Намръщих се и й казах, че това е сигурен начин за бавно разоряване, особено ако тя продължава да харчи парите си за дрехи и че около онова заведение в обявата вероятно има нещо нередно, иначе собственикът му не би тръгнал да го продава.

Двамата доста се натъжиха. Лита каза, че останалите „Бизнес възможности“ изискват начална инвестиция от страшно много пари. Промърморих, че нищо няма да загубят, ако проверят каква е работата с тази обява, но им наредих да са внимателни и да си отварят очите на четири.