Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Тогава аз обявих, че тя може да чете заедно с него, стига да не се докосва до страниците. Тя се сгуши до него, опря главата си до неговата, отново щастлива, и скоро започна да приканва брат си да обръща по-бързо страниците.

На следващия ден ме попита не може ли и тя да се научи да се бие?

Без съмнение самостоятелните упражнения бяха отегчителни за нея. Аз също винаги съм ги намирал за досадни, но не съм се отказвал от тях, защото човек никога не знае какви опасности ще му донесе кацането на следващата планета. Минерва, никога не съм смятал, че е необходимо жените да се учат да се бият: да се защитават жените и децата е мъжка работа. И все пак жените е добре да могат да се бият — някой път може да им потрябва.

И така, аз се съгласих, но се наложи да променим правилата. Джо и аз се придържахме към правилата на уличния бой — тоест нямахме никакви правила, като се изключи, че аз не му нанасях тежки поражения и не му позволявах да направи повече, освен да ме насини. Но не му казвах това — ако успееше, той беше свободен да извади едното ми око и да го изяде. Просто знаех, че няма да може да го направи.

Но структурата на жените е съвсем различна от тази на мъжете. И аз не можех да позволя на Лита да тренира заедно с нас, докато не я снабдих с протектор, който да защитава гърдите й — тя беше доста надарена в тази област и ние, без да искаме, бихме могли да я нараним. После аз казах на Джо на четири очи, че синините са допустими, но ако й строши някоя кост, после аз ще строша някоя негова — просто за да се поупражнявам.

Но аз не наложих никакви ограничения на сестра му. И напразно — тя се оказа два пъти по-агресивна от него. Беше неопитна, но бърза и бе наясно за какво става въпрос.

На следващия ден пристъпихме към тренировки с нея — тя с протектор на гърдите, а ние с брат й — на слабините. И още същата вечер Лита чете истинска книга.

Оказа се, че Джо притежава таланта на готвач, и аз поощрявах този негов интерес, доколкото позволяваха запасите на кораба. Мъж, който може да готви, няма да остане гладен, където и да се намира. И всеки, независимо дали е мъж, или жена, трябва да умее да готви, да поддържа къщата си и да се грижи за децата си. Лита не притежаваше същата дарба, но след като въведох системата на поощренията, открих, че й се отдава математиката. Това беше обнадеждаващо: човек, способен да чете, пише и смята, може да научи всичко, каквото пожелае. И аз й наредих да се занимава със счетоводство — от книгите, без да й помагам. А на Джо казах да се научи да използва всичките уреди на кораба — те не бяха много, главно техническо оборудване. Разбира се, контролирах го строго — не исках той да остане без пръсти, нито пък аз да изгубя някой от инструментите.

Бях изпълнен с надежди. Обаче тогава ситуацията се промени…

(Пропуснати са около 3100 думи.)

… По-лесно е да се каже, че аз проявих глупост. А дотогава бях отглеждал само добри деца. В качеството си на корабен хирург (наред с другите ми длъжности) през първите дни след отпътуването ни ги подложих на най-задълбочените изследвания, които оборудването ми позволяваше — а то беше най-модерното за времето си. Не се бях занимавал с медицина след напускането на Ормузд, но поддържах лазарета си чист и готов за работа, а и винаги, когато кацнех на някоя цивилизована планета, си купувах ленти с последните новини и ги изучавах по време на дългите скокове. Бях добър лекар, Минерва.

Децата бяха напълно здрави — както си и изглеждаха. Само момчето имаше два кариеса. Установих, че търговецът не е излъгал по отношение на момичето — virgo intacta, девствена ципа — недокосната, установих това с най-фините си инструменти. Лита нито се оплака, нито се напрегна, нито се поинтересува какво търся там. Направих си извода, че те редовно са били преглеждани и им е оказвано медицинско обслужване, обикновено недостъпно за робите на Благословена.

Тя имаше трийсет и два зъба в идеално състояние, но не можа да ми каже кога са поникнали мъдреците й, съобщи само, че е било „неотдавна“. Той беше с двайсет и осем зъба и мястото на челюстите му за последните четири беше толкова малко, че вече предвиждах неприятности. Но рентгеновите снимки показаха, че не се очакват никакви мъдреци.

Изчистих и пломбирах зъбите му и му напомних, че на Валхала трябва да махне пломбите и да регенерира зъбите, както и да се ваксинира срещу бъдещи проблеми. Стоматологията бе добре развита на Валхала, там можеха да му предложат по-добро обслужване от моето.