Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Когато влязоха през вратата, той погледна часовника и каза:

— Точно навреме; браво! Виждам, че сте използвали шампоан, напомнете ми само да ви намеря гребени.

( „Какви други тоалетни принадлежности ще им трябват? Ще се наложи ли да ги уча как да ги използват? И… по дяволите! — има ли нещо на кораба, в случай че започне менструацията на момичето? Какво може да бъде използвано за целта? Добре, ако имам късмет, решаването на този проблем може да се отложи с няколко дни. Няма смисъл да я питам, тя не умее да брои. Проклятие, корабът не е приспособен за пътници!“ )

— Седни. Не, почакай за момент. Ела тук, скъпа! — Капитанът забеляза, че дрехата върху девойката подозрително прилепваше към тялото й — очевидно бе мокра. — Роклята върху тебе ли беше, когато се къпеше?

— Не, гос… Не, капитане; изпрах я.

— Виждам — Той си спомни, че за пъстротата на шарките бяха допринесли кафето и други продукти, докато момичето се бе опитало да приготви закуската. — Съблечи я и я окачи някъде — не е необходимо да се суши върху теб.

Тя бавно започна да се съблича. Брадичката й потрепери; капитанът си спомни как се беше любувала на себе си тя пред огледалото при купуването на дрехата.

— Почакай за момент, Лита. Джо, сваляй панталоните. И сандалите.

Момъкът се подчини моментално.

— Благодаря ти, Джо. И не обувай панталоните пак, преди да ги изпереш; в момента те са мръсни, нищо че не им личи. И изобщо недей да ги носиш, ако не се налага. Седни. Лита, на теб имаше ли още нещо, когато ти купих роклята.

— Не… капитане.

— А на мен има ли нещо сега?

— Не, капитане.

— Има си определени моменти и места, в които се носят дрехи, има други моменти и места, в които е глупаво да си облечен. Ако бяхме на пътнически кораб, всичките щяхме да носим дрехи и аз щях да съм облечен в красива униформа. Но корабът не е пътнически и тук няма никого, освен аз, ти и брат ти. Виждаш ли онзи инструмент там? Той регулира температурата — поддържа 27 градуса по Целзий — и влажността — четирийсет процента; май тези цифри не ви говорят нищо… От време на време настъпват малки изменения — за да ни стимулират. И на мен ми е приятно да ходя разсъблечен. Следобед температурата се понижава, за да можем да се занимаваме с физически упражнения, тъй като малката подвижност е бич за корабния живот.

Ако този цикъл не ви устройва, можем да намерим някакъв компромис. Но първоначално ще опитаме по моя начин. А сега за мокрия парцал, който се е залепил за бедрата ти… Ако си глупачка — суши я, както си е върху теб, и търпи неудобството. А ако си умна — окачи я някъде и позволи да се изсуши, без да се мачка. Това е предложение, а не заповед; ако искаш, си я носи постоянно. Но не сядай с нея, докато не изсъхне — ще намокриш възглавничките за седене. Умееш ли да шиеш?

— Да, капитане. Ъ-ъ… малко.

— Ще видим какво ще успея да изровя. Носиш единствената женска дреха на кораба и ако държиш да ходиш облечена, ще трябва да си направиш още някоя за месеците път, които ни предстоят. Ще ти трябва и нещо за Валхала: там не е толкова топло, колкото на Благословена. На тази планета жените носят панталони и къси палта, а мъжете — панталони и дълги палта. И всички са с ботуши. Аз имам три комплекта екипировка от Лендфол. Може би ще успеем да направим нещо с тях, за да изкарате; докато успея да ви отведа на шивач. Ботуши… в моите ще се чувствате като петел в чорапи… Добре, ще измислим нещо за краката ви, за да можете да се доберете до обущаря.

Но сега няма да се притесняваме за тези неща. Присъединявай се към конференцията… Ако искаш, си стой права и мокра, ако искаш, сядай и се разположи удобно.

Естрелита прехапа устни и реши да предпочете удобството.

Минерва, тези млади хора бяха по-умни, отколкото очаквах. Те започнаха да учат, защото аз ги бях накарал. Но щом веднъж вкусиха от магията на печатното слово, се хванаха на въдицата. Учеха се да четат със същото настървение, с което гъската пасе трева, и не искаха да се занимават с нищо друго. Особено ги заплени прозата. Аз имах прекрасна библиотека, главно от микрофилми — хиляди на брой, но имах и няколко дузини луксозно подвързани книги, истински антики, с които се бях сдобил на Лендфол — там се говори на английски, а галакта се използва само при търговските сделки. Пазиш ли в базата си данни книгите за Оз, Минерва?

Естествено, че ги пазиш. Когато помагах при съставянето на плана за Голямата библиотека, включих в него и любимите си приказки. Държах Лита и Джо да се занимават със сериозна литература, но им разрешавах да четат и приказки: Киплинг и Стивънсън, книгите за Оз, Алиса в страната на чудесата , Малките диваци и така нататък. Ограничен избор: книгите от моето детство, три века преди Диаспората. От друга страна, всички човешки култури в Галактиката произлизат от тях.