Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Така че двамата бяха въодушевени от предстоящото пътешествие. Оказа се, че най-дългото им пътуване преди това е било от някаква северна епархия до столицата, за да бъдат продадени.

На следващата сутрин възникна дребна неприятност: някой си Саймън Легри, лицензиран роботърговец, беше подал жалба срещу мен — обвиняваше ме в нанасянето на телесна повреда, насилие и разнообразни издевателства и унижения. Поканих ченгето в гостната си, сипах му напитка, извиках Лита, наредих й да свали новите дрехи и полицаят видя белезите по бедрата й, после й казах да се измита. Докато му показвах документите от роботърговеца, без да искам измъкнах банкнота от сто благослева и я забравих на масата.

Ченгето ми махна с ръка да разкарам документите и обяви, че не е постъпвало оплакване по този повод и че той възнамерява да съобщи на добрия човек Легри, че трябва да е щастлив, задето срещу него не е повдигнато обвинение в продаване на дефектна стока… после размисли и реши, че ще е най-лесно да каже на търговеца, че просто не ме е заварил, тъй като корабът ми е отлетял. Стоте благослева изчезнаха, последвани от ченгето, а половин ден по-късно същото сторихме и ние.

Но все пак търговецът ме прекара, Минерва; оказа се, че Лита не може да готви.

Пътят от Благословена до Валхала е дълъг и труден и затова капитан Шефилд се радваше, че си има компания.

През първата нощ на пътуването се случи нещо непредвидено, предизвикано от недоразумението, започнало предишната нощ долу на планетата. На кораба имаше каюта и още две кабини. Тъй като капитанът обикновено пътуваше сам, той използваше двете кабини за съхранение на по-дребния багаж и те не бяха подготвени за пътници. Така че първата нощ, когато бяха още на планетата, капитанът настани освободената от робство жена в своята каюта, докато брат й и самият капитан нощуваха върху две кушетки в каюткомпанията.

На следващия ден капитан Шефилд отключи кабините, свърза ги с електроинсталацията, накара младите хора да ги изчистят и да пренесат вещите в техническия отсек, докато освободи място за тях в трюма. После им нареди да се нанесат в стаите и забрави за тях, зает с подреждането на багажа, с управлението на компютъра, пилотиращ кораба, и със самото излитане и напускането на системата. Беше чак късна вечер, когато корабът влезе в нула-пространството и капитанът най-после можеше да си отдъхне.

Той тръгна към каютата си, като се чудеше дали първо да вземе душ, или да похапне, или да не прави нито едното, нито другото.

Естрелита лежеше в леглото му — абсолютно будна — и го чакаше.

— Лита, какво правиш тук ? — попита той.

И тя му обясни на откровен робски жаргон какво прави в леглото му: чака го, тъй като тя знаела какво се е очаквало от нея, когато милорд Шефилд е предложил да ги вземе със себе си, и е обсъдила проблема с брат си, който я е посъветвал да постъпи точно така.

Тя добави, че не се страхува ни най-малко; тя е готова и изпълнена с желание.

На първата част от твърдението Аарон Шефилд можеше да повярва; втората част очевидно беше плитка лъжа. Той беше виждал изплашени девственици и по-рано — не често, но му се беше случвало.

Игнорира думите й и каза:

— Марш от леглото ми, нагло момиче, веднага се връщай в стаята си!

Освободената робиня в първия момент се изплаши и не повярва, после се нацупи и обиди, а накрая се разрева. Неотдавнашният страх пред неизвестността бе прогонен от още по-неприятна емоция: крехкото й его беше унизено от отказа на капитана да се ползва от услугите, които тя смяташе, че е длъжна да окаже, и които бе сигурна, че капитанът желае. Тя плачеше и бършеше сълзите си с възглавницата.

Женските сълзи винаги предизвикваха силен еротичен ефект върху капитан Шефилд; той реагира моментално: хвана я за краката, измъкна я от завивките, избута я от каютата си, напъха я в собствената й кабина и я заключи. После се върна в каютата си, взе сънотворно и заспа.

Минерва, Лита беше съвсем нормална жена. След като я научих да се мие, тя стана доста привлекателна: хубава фигура, приятно лице и маниери, здрави зъби, свеж дъх. Но да спя с нея беше против всякакви обичаи. Целият „ерос“ е обичай, скъпа: в сношението няма нито нещо морално, нито нещо аморално. „Еросът“ просто е начин хората да съхраняват своята същност и индивидуалност, различията си — и същевременно да бъдат заедно и да се наслаждават на това. Той е механизъм, оформил се в резултат на дълга еволюция, и неговата репродуктивна функция е най-сложният аспект на крайно нееднозначната и доста сложна роля, която той играе за съхранението на човешката раса.