Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

За да се изпълнят всичките условия на роботърговеца, най-сетне двете оплодени яйцеклетки трябва да се присадят в утробата на една жена, където трябва да се развиват и да растат по естествен път, докато не се родят.

Права ли съм, Лазарус?

— Абсолютно! Смятай, че си отличничката на класа, скъпа; ще получиш златен медал при дипломирането си. Минерва, аз не знам как точно се е случило, но роботърговецът го обясни по същия начин, а доказателствата — лабораторни отчети, холофилми и така нататък — потвърждаваха думите му. Разбира се, проклетият крадец би могъл да фалшифицира тези „доказателства“ и да представи двойка обикновени роби, за които не може да се вземе повече от нормалната цена. Но всичките документи изглеждаха добре и бяха заверени с печата на епископа. Те доказваха най-малкото, че подобни опити са правени, макар и да не бе сигурно, че точно със същата двойка — ако епископът бе съучастник на роботърговеца, по този начин би могла да се продаде не една двойка роби.

Прегледах всички материали, включително и албум със снимки на децата в процеса на израстването им, казах: „Много интересно!“ и се изправих, за да си тръгна.

Оня цирей моментално се озова между мен и изхода на палатката, сякаш се е телепортирал: „Господарю — настойчиво изрече той, — добри и благородни сър… дванайсет хиляди?“

Минерва, обадиха се инстинктите ми на търговец. „Хиляда!“ — отсякох аз. Не знам защо. Всъщност знам. Тялото на момичето беше изранено от проклетия метален пояс; прииска ми се да се изгавря с този търговец на плът.

Той се отдръпна и ме погледна така, сякаш ражда счупена бирена бутилка. „Вие ми се подигравате. Единайсет хиляди благослева — и те са ваши, въпреки че няма да си покрия дори разходите.“

„Хиляда и петстотин“ — отвърнах. Имах пари, които нямаше къде да похарча, и реших, че си заслужава да ги пожертвам, за да не бъде заключено момичето отново в проклетата гадост.

Той започна да стене: „Ако бяха мои собствени деца, щях да ви ги подаря . Обичам ги като родни и не искам за тях нищо друго, освен благороден и добър господар, достатъчно образован, за да може да оцени чудото на създаването им. Но ако разбере, епископът ще ме окачи някъде, а после ще нареди да ме свалят, докато съм още жив, и да ме влачат до смърт, завързан за собствената си кола. Десет хиляди — и ги получавате заедно с всичките доказателства. Готов съм да претърпя известни загуби — за тяхно добро и от уважение към вас.“

Аз вдигнах цената до четири хиляди и петстотин, той я свали до седем хиляди и там забуксувахме: аз трябваше да си оставя някакви пари, за да съм подготвен, ако ми се наложи да давам подкупи в последния момент, въпреки че усещах, че той е близо до точката, под която не може да слезе, без да разгневи епископа — ако изобщо имаше някакъв епископ…

Той се извърна, за да ми даде да разбера, че с пазаренето е приключено, и рязко нареди на момичето да се връща в металния си хамут.

Извадих кесията си. Минерва, ти разбираш какво означават парите — нали управляваш финансите на правителството. Но сигурно не си наясно, че на някои хора парите в брой им въздействат както мишката въздейства върху котката. Изброих четирийсет и пет златисточервени банкноти от по сто благослева под носа на негодника и се спрях. Той се изпоти и преглътна, но успя да поклати едва забележимо глава.

Така че аз продължих да броя, много бавно, и когато достигнах до пет хиляди, понечих да прибера парите.

Той ме спря и аз разбрах, че съм купил първите и единствените роби, които съм притежавал някога.

Той се бе предал, бе станал покорен — но поиска компенсация за документите. Те не ми трябваха, но му предложих двеста и петдесет за снимките и филмите. Той ги прие пак и тръгна да слага пояса на момичето.

Спрях го и казах: „Покажи ми как работи това нещо.“

Разбира се, знаех как работи: в цилиндричната ключалка трябваше да се въведе десетбуквена комбинация, която всеки път може да се сменя. След като въведеш шифъра и заключиш пояса, после не можеш да го отвориш, без да набереш точните букви. Ключалката е страшно скъпа, а стоманата е здрава — не можеш да я разрежеш. Това придаваше правдоподобност на разказа му: наистина, на тази странна планета девиците се ценяха, но една опитна одалиска струваше приблизително същите пари. А това момиче не ставаше за харем — значи скъпият механизъм имаше друго предназначение.

Търговецът се обърна с гръб към робите и ми показа своята комбинация: Е, С, Т, Р, Е, Л, Л, И, Т, А — и започна самодоволно да ми обяснява колко умно е постъпил, като е избрал комбинация, която не може да забрави.