Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

„Разбира се, любезни сър; точно това възнамерявах да направя. Естрелита!“

Момичето му обърна гръб със същото изражение на досада върху лицето си. Търговецът застана между нея и момъка, така че последният да не може да види комбинацията, с която се отваря ключалката.

„Налага се да носи това нещо — заобяснява търговецът, — за да се защитава не само от всякаквите хулигани, но и от брат си — двамата спят на едно легло. Бихте ли повярвали, сър, като я гледате колко е зряла, че е девствена ? Покажи на любезния господар, Трелита!“

С неизменната скука тя се зае да ми направи демонстрация. Според мен девствеността е напълно поправим недостатък, към който не изпитвам никакъв интерес. Наредих й с жест да спре и попитах търговеца дали тя умее да готви.

Той ме увери, че всеки главен готвач на Благословена може да й завиди, и понечи отново да й сложи металната пелена. „Я се успокой! — ядосано го спрях аз. — Никой не е тръгнал да я изнасилва. Какво е това доказателство, за което говореше?“

Минерва, той доказа всяка своя дума — с изключение на твърдението си за кулинарните й способности — и единственото подозрително нещо беше, че именно той ми предоставя доказателствата. Изобщо не бих повярвал, ако не бях виждал подобни неща в нашите клиники.

Трябва да спомена, че на Благословена имаше подмладителна клиника, която не се контролираше от Семействата, а от местната църква. Така че техниката антигерия, която работи добре дори и при кратко живеещите, беше достъпна там, но само за важните клечки. Планетата не беше изостанала в биологичните технологии — църквата се грижеше за това.

Минерва, аз ти предадох думите на търговеца, а ти вече познаваш биологията, генетиката и всички манипулации, свързани с тях, не по-зле от Ищар; а може би и по-добре — ти не зависиш от времето, за разлика от нея, и имаш огромна памет. Кажи ми, какво според теб ми доказа той?

— Че те двамата са диплоиден комплект, Лазарус.

— Правилно! Само че той ги нарече „огледални близнаци“. Можеш ли да ми разкажеш как са били създадени тези деца, Минерва? Как би осъществила ти съответната процедура?

Компютърът се замисли и отвърна:

— „Огледални близнаци“ е неточен, но цветист термин за зачатие, удовлетворяващо описаните изисквания. Мога да ви отговоря само теоретично, тъй като отчетите, с които разполагам, показват, че подобно нещо не е правено на Секундус. За да се получи диплоиден комплект, трябва да се осъществи намеса в гаметогенезиса на двамата родители непосредствено преди мейотичното деление с намален брой хромозоми — тоест трябва да се започне с първичните сперматоцити и ооцити, нередуцирани диплоиди.

На теория в мъжкия организъм такава операция може да се осъществи много лесно, трудност може да възникне само заради малкия размер на клетките. Но аз не бих се поколебала да пристъпя към подобна процедура, ако разполагам с време за създаване на необходимото фино оборудване.

Логично е да се започне по следния начин: изолират се полови клетки на двамата родители и когато сперматогоният се преобразува в първичен сперматоцит — все още диплоид — той трябва да се извлече и незабавно да се раздели на два вторични сперматоцити-хаплоиди, единият с X-хромозома, а другият — с Y-хромозома. Те отново трябва да бъдат изолирани и да се изчака, докато съзреят и се превърнат в сперматозоиди.

Намесата на стадий сперматозоид едва ли ще е успешна: не може да се избегне смесването между двойките гамети и получените зиготи ще са комплементарни само при невероятна случайност.

С женския организъм процедурата се осъществява още по-лесно — поради големината на клетките. Но там съществува друг проблем: в момента на намаляването броя на хромозомите първичният ооцит трябва да бъде разделен на два хаплоида и комплементарни вторични ооцити, а не на един ооцит и полярния му. Това, Лазарус, може да изисква много опити, преди техниката да сработи. Процесът е аналогичен със създаването на двама идентични близнаци, но трябва да започне с два етапа по-рано в гаметогенетичната последователност. Обаче всичко може да се окаже не по-трудно, отколкото самка да роди зайци без участието на баща. Не съм абсолютно сигурна, тъй като ми липсва личен опит, но усещам — може да бъде направено, ако има време за разработване на съответната технология.

И така, получаваме две допълващи се групи сперматозоиди — едната с X-хромозоми, другата с Y-хромозоми — и две допълващи се яйцеклетки — и двете с X-хромозоми. Оплождането може да е in vitro , като е възможно да се избере всяко от двете потенциални съчетания на мъжки и женски клетки — няма критерии, по който да се осъществи изборът, освен ако не са определени точните генетични схеми на хаплоидите, което е много трудно и може да доведе до генетични увреждания. Не мисля, че подобен опит е оправдан. По-скоро ще се наложи произволен тип сперматозоид да се свърже с едната яйцеклетка, а допълващият го — с другата.