Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Ха! Струва ми се, че Ищар е поела голям риск. Клиниката е много предпазлива по въпроса кое може да се публикува и кое — не…

— Тя не се бои от риска. Но ме помоли да побързам; наложи се да прехвърля всичко във временната си памет тук, докато не се монтират допълнителните блокове памет на Дора. Поисках от Ищар разрешение да се запозная с всичките материали и го получих, като обещах да не запознавам никой друг с тях без нейно знание.

Научих очарователни неща, Лазарус. Сега знам всичко за секса… на теория, като вашия слепец, на когото му разказали какво е това дъга. Бих могла да съм генен хирург и не бих се поколебала да извърша операция, стига да имам възможност да създам необходимите за толкова фина работа инструменти. Също така съм експерт и в акушерството, и в гинекологията, и в подмладяването. Рефлексите на ерекцията, механизмите на оргазма, процесите на спермогенезиса и оплождането вече не са тайна за мен, нито пък аспектите на съзряването на плода и раждането.

Не знам само какво е „ерос“. Следователно съм „слепец“.

(Пропуснато.)

… И небесната търговия стана мое обичайно занимание, Минерва. Използвах същия капер, на който се издигнах от роб до върховен жрец. Наложи се да съм смирен дълго време, което не е в стила ми. Може би Исус е бил прав като е казал „смирените ще наследят земята“, но към дадения момент те бяха наследили много малко парче земя — около шест на три фута.

Единственият път към свободата беше с помощта на църквата и изискваше смирение през цялото време, така че аз поех по него. Тамошните жреци имаха странни навици…

(Пропуснати са около 9300 думи.)

… Напуснах тяхната проклета планета и нямах никакво намерение да се връщам.

… Върнах се след два века — наскоро се бях подмладил и изобщо не си приличах с върховния жрец, чийто кораб някога се бе изгубил в космоса.

Отново бях станал небесен търговец, което ме устройваше: професията позволява да пътешестваш и да наблюдаваш. Върнах се на Благословена не за да си отмъщавам, а за да спечеля пари. Никога не съм бил отмъстителен; синдромът „Граф Монте Кристо“ изисква твърде големи усилия и не носи достатъчно удовлетворение. Ако се сдърпам с някого и той оцелее, по-късно не се връщам да го застрелям. Вместо това го надживявам — в края на краищата резултатът е същият. Съобразих, че два века са напълно достатъчни всичките ми врагове на Благословена да са измрели; още повече че се бях разправил с много от тях навремето.

Благословена нямаше да е в маршрута ми, ако не беше бизнесът. Междузвездната търговия е лишена от основа. Не можеш да правиш пари чрез пари, защото парите са пари само там, където са напечатани. В космоса парите не струват пукната пара, ако ще и целия кораб да напълниш с хартийки. Банковият кредит върши още по-малка работа; разстоянията в Галактиката са прекалено огромни. Монетите струват само колкото метала в тях — ако разчиташ на тях като на пари, значи ще умреш от глад.

Поради това небесният търговец е длъжен да разбира от икономика повече от всеки банкер или професор. Той се занимава само с бартер, а не с разни глупости. Той плаща такси, чието плащане не може да избегне, и хич не го интересува дали се наричат „акциз“, „кралски данък“ или „изцеждане“; той дава и подкупи. Когато използваш чужда бухалка за крикет и чужда топка в двора на друго дете, просто играеш по неговите правила, което си е нормално. Уважението към законите е прагматичен въпрос. Жените го усещат инстинктивно; ето защо те всичките са контрабандистки. Мъжете често вярват — или се правят, че вярват — в свещеността на Закона, или поне в научната му основа — безпочвено предположение, твърде удобно за правителствата.

Аз се занимавах рядко с контрабанда; рисковано е, а и парите, които спечелиш, може и да не стават за легално харчене. Просто се опитвах да избягвам места, където незаконните комисиони са твърде високи.

Но според закона за търсенето и предлагането стойността на стоките зависи не само от същността им, но и от мястото, където се търгува. Факт, от който търговецът се възползва. Той превозва стоките от места, където са евтини, до места, където струват повече. Вонящата и неприятна субстанция от един обор се превръща в полезен обогатител на почвата, когато я пренесеш на четирийсет километра на север. Обикновено камъче от една планета може да е скъпоценност на друга. Изкуството да си добър търговец се състои в избирането на подходящи стоки и в продаването им на място, където ще изкараш най-много — по този начин можеш да забогатееш за едно пътешествие — като Мидас — или да се разориш в случай на грешна преценка.