Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Какво? Скъпа, природата не ми позволява да доловя закъснение на сигнал, който идва от по-близо от трийсет хиляди километра — при положение, че се движи със скоростта на светлината. — Лазарус замълча и добави: — Това май прави една десета от секундата. Ласкаеш ме. — Той се замисли. — Макар че една десета от секундата сигурно е сто милиона от наносекундите, които ти използваш. Или сто милисекунди. Колко е това за теб? Хиляда мои дни?

— Лазарус, аз бих го описала по друг начин. Аз оперирам с интервали, много по-малки от наносекундата — милиони пъти по-малки. Но ми е удобно и във вашето време; точно в него мога да съществувам като личност. Не бих могла да се наслаждавам на пеенето или на разговора с вас, ако трябваше да отчитам всяка наносекунда. Нима вие броите ударите на сърцето си?

— Не. Или много рядко.

— С мен се случва нещо подобно, Лазарус. Нещата, които трябва да свърша бързо, ги правя без никакви усилия, като им отделям не повече внимание, отколкото на обикновените програми. Но на секундите, минутите и часовете, прекарани с вас в режим „личност“, им се наслаждавам. Не ги разбивам на наносекунди. Обхващам ги целите и им се радвам. Всичките дни и месеци, откакто сте тук, за мен са просто „сега“ и са ми скъпи.

— Уф… чакай, скъпа! Искаш да кажеш, че деня, в който Айра ни представи един на друг, е все още „сега“ за теб?

— Да, Лазарус.

— Нека да го осмисля. И утре ли е „сега“ за теб?

— Да, Лазарус.

— Хм… Но тогава излиза, че можеш да предсказваш бъдещето?

— Не, Лазарус.

— Но… Нещо не мога да те разбера.

— Мога да разпечатам уравненията, Лазарус, но те само описват факта, че аз възприемам времето като едно от многото измерения, като оперирам с ентропията и с „настояще“ или „сега“, разтегнати в по-широк или тесен диапазон. Но когато си имам работа с вас, аз съм длъжна да се преместя в този интервал, който е вашето лично „сега“ — или изобщо не бихме могли да общуваме.

— Скъпа моя, аз не съм сигурен, че общуваме.

— Съжалявам, Лазарус. И аз имам свои ограничения. Но ако можех да избирам, щях да избера вашите ограничения. Човешки. На същество от плът и кръв.

— Минерва, ти не разбираш какви ги говориш. Тялото от плът и кръв може да бъде бреме… особено когато започне да отнема по-голямата част от вниманието ти. В тебе са събрани най-добрите особености от двата свята — ти си създадена по образ и подобие на човека и постъпваш в съответствие с човешките критерии, но по-правилно, по-бързо… много по-бързо. Човек не е в състояние да постигне твоята точност с неефективното си тяло, което изпитва болка и прави грешки, което трябва да се храни и да спи. Повярвай ми.

— Лазарус… какво е „ерос“?

Той се вгледа в тъмнината и си представи тъжните й очи.

— Мили боже, момиче, толкова ли искаш да влезеш в леглото с него?

— Лазарус, не знам . Аз съм „слепец“. Как бих могла да знам?

Лазарус въздъхна.

— Съжалявам, скъпа. Сега сигурно разбираш защо съм отгледал Дора като дете.

— Само предполагам, Лазарус. Но не съм го обсъждала и няма да го обсъждам с никого.

— Благодаря ти. Ти си истинска дама, скъпа. Ти разбираш. Ясни са ти поне част от основанията ми. Но аз ще ти разкажа за всичко, когато почувствам, че съм готов — и ще видиш какво разбирам под „любов“ и защо казах на Хамадриад, че няма смисъл да се описва това понятие, а трябва да се преживее. Сега знам , че ти разбираш какво е любовта, защото си я изпитвала. Но историята на Дора не е предназначена за Айра, само за теб. Всъщност не — може да му я разкажеш… когато си отида. Може да се озаглави „Разказ за осиновената дъщеря“. Но няма да ти я разкажа сега; не се чувствам достатъчно силен тази нощ. Напомни ми, когато видиш, че съм в по-добра форма.

— Ще ви напомня. Съжалявам, Лазарус.

— Съжаляваш? Минерва, скъпоценна моя, никога не се съжалява за нищо, свързано с любовта. Никога. Може би предпочиташ да не обичаш мен? Или Дора? Или да не беше разбрала какво е любовта, като не се влюбиш в Айра?

— Не, само това не! Но бих искала да знам и какво е „ерос“.

— Може и да ти е провървяло, скъпа. „Еросът“ понякога причинява болка.

— Не се страхувам от болката, Лазарус. Тъй като знам за взаимоотношенията между мъжа и жената много повече, отколкото който и да е човек от плът и кръв…

— Сигурна ли си? Или така предполагаш?

— Сигурна съм, Лазарус. При подготовката за миграцията добавих към себе си допълнителна памет — тя заема по-голямата част от втори отсек — за да може да пренесе Ищар там всичките файлове, съдържащи секретните изследвания на клиниката за подмладяване „Хауард“…