Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Мен ме устройва. Иш, защо не сключиш договор с Галахад, докато още е омаян?

— Това е лично моя работа, скъпа.

— Извинявай. Изтърсих го, без да мисля. Защото и двамата ми харесвате.

— Тази развратница с големия задник няма да се омъжи за мен — отбеляза Галахад. — А аз съм толкова добър и чист, и скромен. Твърди, че я гъделичкам. А ти ще се омъжиш ли за мен, малка Хамадрага?

— Какво? Галахад, на света няма човек, който да дразни останалите по-лошо от теб. Ти не само че в действителност не искаш да се оженим; но и много добре знаеш, че съм обвързана със Старейшината — нищо, че ми отказа. И така ще е, докато Иш не реши да ме изгони. Ако го реши.

Ищар приключи с поръчката и загаси екрана.

— Галахад, не дразни нашето бебче. Искам двете с Хамадриад да сме свободни от други задължения, докато съществува вероятност пациентът да се заинтересува от идеята за съвместно съществуване, или раждане на потомство, или и от двете неща. Не на шега, а абсолютно сериозно.

— Така ли? Тогава защо, в името на всички богове на плодородието, побърза да организираш тази бременност на вас двете ? Не проумявам. Чувам бръмченето, но не се показва образ.

— Защото, скъпи ми глупчо, нямах смелост да чакам повече. Директорката може да се върне всеки момент.

— Но защо точно вие двете? След като на разположение са може би десет хиляди регистрирани здрави жени, готови за изкуствено оплождане? И защо и двете ?

— Скъпи мой, извинявай, че те нарекох глупчо; не си, просто си мъж. Ние с Хамадриад прекрасно знаем какво рискуваме и защо. Бременността засега не се забелязва и така ще е още няколко седмици; и ако никоя от нас не успее да навие Лазарус да подпише договор, абортът ще отнеме само десет минути. А професионалистките, готови да носят чужд плод, не стават за тази работа. Затова аз трябва да контролирам бременността и не мога да се доверя на други. Достатъчно неприятно е, че ще трябва да се обърна към генен хирург и да рискувам със забранена операция — ако нещо се обърка, Айра ще ме изрита.

Пък и ти много добре знаеш, сладки Галахад, че и в най-нормалния клонинг понякога може да има дефект. Бих искала да разполагам с четири женски утроби, не само две. Или с осем. Или шестнайсет. За да увелича шансовете да се получи един нормален зародиш. След някой и друг месец — много преди да ни проличи — вече ще знаем какво носим вътре в себе си. Ако и двете претърпим неуспех… е, добре, аз съм готова да започна отново, Хамадриад също.

— Толкова пъти, колкото е необходимо, Ищар. Заклевам се.

Ищар я потупа по ръката.

— Ще успеем. Галахад, Лазарус ще получи своя идентична сестра-близначка, обещавам ти. И вече няма да чуем и дума за разни бутони за самоубийство, за отпътуване или нещо подобно — поне докато тя не порасне!

— Ищар?

— Да, Хамадриад?

— А ако след месец се окаже, че и двете носим нормални ембриони?

— Тогава, скъпа, ще можеш да направиш аборт, знаеш.

— Не, не и не! Няма! Какво лошо има, ако са близначки ?

Галахад запримигва.

— Не си прави труда да отговаряш, Иш. Нека да ви обясня как един мъж може да се хване на въдицата. Мъжът, който ще се откаже от две идентични сестри-близначки, още не се е родил. Във всеки случай името му не е Лазарус Лонг. А има ли нещо, независимо какво, което може да увеличи шансовете и на двете ? В момента?

— Не — тихо отвърна Ищар. — Засега може да се каже само, че тестовете показват бременност и у двете. Остава ни само да се молим. Но аз не знам на кого да се моля.

— Значи е време да научим!

След като поръча вечеря за Лазарус и провери как е сервирана, Минерва се обади:

— Още нещо, сър?

— Мисля, че не. Всъщност да. Ще вечеряш ли с мен, Минерва?

— Благодаря ви, Лазарус. Съгласна съм.

— Няма за какво; вие правите услуга на мен , милейди. Нещо ми е тъжно днес. Седни, скъпа, и ме ободри.

Гласът на компютъра промени местоположението си и сега звучеше от другата страна на масата, на която седеше Лазарус, сякаш срещу него има някой от плът и кръв.

— Да създам ли изображение, Лазарус?

— Не си създавай грижи, скъпа.

— Това не са грижи, Лазарус; имам достатъчно свободни ресурси.

— Не, Минерва. Холоизображението, което ми показа онази нощ, беше съвършено, реалистично, движеше се като че ли е от плът и кръв. Но това не беше ти . Знам на кого приличаш. Хм… намали осветлението, остави само чинията ми осветена, за да мога да ям. Така ще мога да те виждам в мрака, без никакви холоизображения.