Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Хамадриад?

— Да, Айра?

— Съобщение за теб. Бъди любезна със стареца и продължавай да идваш във вилата, става ли? И най-добре се качвай рано и закусвай с него.

— А сигурен ли си, че той иска да ме види?

— Иска. Как да не иска, след като ти така го смути. Какво те е прихванало, Хам? Това съобщение е негова идея, не моя. Иска да е сигурен, че не те е засегнал.

Тя въздъхна с облекчение.

— Как ще съм обидена, след като ми позволява да остана? Татко, вече ти казах, че ще му отделя толкова време, колкото той пожелае. Държа на думите си. Даже казах на управителката си, че може да изкупи моя дял на дългосрочен кредит. Ето колко съм сериозна.

— Така ли? Много се радвам. Ако се решиш, тогава аз — тоест правителството — ще поемем разходите ти, докато се грижиш за Старейшината. Ще разполагаш с неограничен кредит за всички нужди, свързани с него. Само трябва да уведомим Минерва.

— Благодаря ви, сър, но не очаквам да имам нужда от помощта ви — освен ако не омръзна на дядката и не реша да инвестирам в нещо ново. Но бизнесът ми просперира, и може да реша да поработя с Присила още няколко години. Напълно просперира… мисля, че състоянието ми е по-голямо от твоето. Личното ти, имам предвид…

— Не ставай глупава, скъпа; като редови гражданин аз съм просто бедняк… но намирайки се на такъв пост, мога да конфискувам състоянието ти само като кажа една дума на Минерва и никой няма да се осмели да го оспори.

— Само че никога няма да го направиш… Ти си такъв сладур, Айра!

— Ха!

— Наистина си сладур… Нищо, че не можеш да си спомниш имената на децата ми. Така ме развесели, тате, направо съм щастлива.

— Не си ми викала „тате“ от ох… петдесет или шейсет години.

— Защото не обичаш близостта с децата си, докато те израстват. Аз също. Но покрай тази история те почувствах по-близък. Край, млъквам, утре сутринта ще бъда там по-рано. Това ли е всичко?

— Момент само. Забравих да попитам къде си. Ако си вкъщи…

— Не съм. Реших да се изкъпя с Галахад и Ищар. Ти току-що прекъсна великолепния масаж, който те ми правеха.

— Извинявай. Щом си все още в двореца, по-добре си остани тук, за да можеш да се качиш горе рано утре сутринта. Помоли ги да преспиш при тях, а ако не става, ела при мен, ще измислим нещо.

— Не се безпокой за мен, Айра. Ако те имат безсрамието да ме изгонят, Минерва ще ми намери легло. Изглежда, единственото легло, в което не мога да попадна, е това на Лазарус… може би вече имам нужда от подмладяване.

Pro tem председателят се забави с отговора:

— Хамадриад… ти сериозно ли си решила да имаш деца от него?

— Това е моя лична работа, сър.

— Извинявай. Хм… Обичаят за лична свобода не ми забранява да ти кажа — смятам, че идеята ти е много добра. Ако пожелаеш, мога да ти съдействам.

Хамадриад погледна към Ищар и разпери ръце, сякаш питайки: „Какво да правя?“, а после отговори:

— Отказът му беше доста категоричен, сър.

— Позволи ми да ти поясня каква е мъжката гледна точка, дъще. Мъжът често отказва подобни предложения, дори и да иска да ги приеме — той предпочита да знае мотивите на жената и да е сигурен, че тя е искрена. В по-късен момент може и да приеме. Но не трябва да се пришпорва — това няма да свърши работа. Но ако наистина го искаш — не протакай. Ти си очарователна жена, вярвам в теб.

— Да, сър. И ако той ме дари с дете, всички ние ще станем по-богати, нали?

— Разбира се. Но моите мотиви са малко по-различни. Ако той умре или отпътува нанякъде, ще ни останат банка със спермата му и образци от неговата тъкан — до тях той не може да се добере. Но аз не искам той да умре, Хамадриад, нито пък да тръгне нанякъде в близко бъдеще. И то не защото съм сантиментален. Старейшината е уникална личност. Хвърлих доста усилия, за да го запазя жив. Твоето присъствие му е приятно, твоето предложение е стимул за него… макар че ти се струва, че е реагирал болезнено. Благодарение на теб той още е жив и ако евентуално родиш дете от него, ще успеем да съхраним живота му за дълго време. Неопределено дълго.

Хамадриад се извърна грейнала и се усмихна на Ищар.

— Татко, караш ме да се чувствам горда.

— А аз винаги съм се гордял, че имам дъщеря като тебе, скъпа. Въпреки че заслугите не са само твои, майка ти е изключителна жена. Е, сега вече май е време да приключваме.

— Да, сър, лека нощ!

Без да става, Хамадриад сграбчи приятелите си около кръста и силно ги прегърна.

— О, чувствам се прекрасно!

— Тогава слизай от масата, лека жена такава, мой ред е!