Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Когато Галахад се появи със студените напитки, Ищар вече беше сложила Хамадриад върху масата за масаж.

— Скъпи — обади се Ищар, — би ли проверил, преди да се намокриш, дали в гардероба ще се намерят три халата? Аз забравих.

— Да, мадам; незабавно, мадам; ще има ли нещо друго, мадам? Халати — колкото искаш. Поръчах още сутринта. Внимавай да не я контузиш, не си знаеш силите. Ще имам нужда от нея по-късно.

— Имам намерение да те разменя с куче и после да продам кучето, скъпи. Остави тези напитки и ела да помагаш, иначе няма да получиш нито една от двете днес. Или по-късно. И въобще, ние решихме, че всички мъже са животни. — Тя продължаваше масажа, нежно, уверено и професионално се придвижваше надолу по гърба на Хамадриад, докато в същото време масата за масажи разтриваше корема на момичето. Тя позволи на Галахад да закачи чашата за врата й и да пъхне сламка в устата й, като не престана да действа с умелите си пръсти.

Галахад остави питието на Хамадриад на масата пред нея, мушна сламка и в нейната уста и я потупа по бузата, а после застана срещу Ищар и като я наблюдаваше как действа, се зае да й помага. Масата промени ритъма си, съобразявайки се с движенията на четирите ръце.

Няколко минути по-късно Галахад отдръпна устни от своята сламка и попита:

— Иш, има ли някакъв шанс Дядката да се е досетил? За вас, двете леки жени?

— Ние не сме леки, поне Хам не е.

— В английския често използват тази идиома за жени, а ти предложи да мислим и да разговаряме на английски.

— Просто казах, че Хамадриад не е много лека. Наистина, тя е имала повече деца от мен, а аз не съм раждала след подмладяването си. Но идиомът е ярък, харесва ми. Изобщо не си представям как Лазарус може да се досети, че сме бременни. Не че има значение ако се досети за мен — няма как да разбере, че съм използвала клетка от неговия клонинг. Хам, а ти нали не си се изпуснала пред Лазарус?

Хамадриад се задави с напитката си.

— Не, разбира се!

— Минерва знае — обади се Галахад.

— Разбира се, че знае, нали обсъдих всичко с нея. Но… накара ме да се зачудя. Минерва?

— Слушам те, Ищар — незабавно отговори компютърът. — Айра си тръгва, Лазарус си е вкъщи. Няма проблеми.

— Благодаря ти, скъпа. Минерва, може ли по някакъв начин Лазарус да разбере за Хамадриад и мен? Че сме бременни и как и защо се е случило?

— Не е говорил по въпроса, а и никой в негово присъствие не е споменавал. Според данните, с които разполагам, вероятността да се досети е не по-голяма от едно на хиляда.

— А Айра?

— Под едно на десет хиляди. Ищар, когато Айра ми нареди да ти помагам и да отделя за теб част от паметта си, той ме програмира така, че всяка следваща програма просто ще изтрие твоята област. Тоест не е възможно той да проникне във файловете на твоята лична памет; аз също не мога да се самопрограмирам така, че да са ми достъпни.

— Това твърдиш ти, Минерва. Но аз не разбирам нищо от компютри.

— Затова пък аз разбирам — изрече с удоволствие Минерва. — Може да се каже, че съм професионалист в областта на компютрите. Не се безпокой, скъпа, твоите тайни са на сигурно място в мен. Лазарус току-що поиска лека вечеря. След нея възнамерява да ляга да спи.

— Добре. Дръж ме в течение — какво ще яде, колко ще изяде, кога ще си легне. И ме уведоми, ако се събуди. Когато човек се събуди сам през нощта, е най-уязвим; трябва да съм готова да реагирам бързо. Но ти го знаеш.

— Ще наблюдавам мозъчните му вълни, Ищар. Ще разполагаш с от две до пет минути — освен ако Ел Диабло не скочи върху стомаха му.

— Тази проклета котка. Но подобни събуждания не потискат Старейшината; безпокоят ме самоубийствените му кошмари. Вече инсценирах едно произшествие за отвличане на вниманието, но не мога да подпалвам вилата за втори път.

— Този месец Лазарус не е имал подобни кошмари, Ищар. Аз вече знам как изглеждат вълните в такъв случай и ще съм нащрек.

— Знам, скъпа. Но ми се иска да науча от кои събития в миналото му произтича кошмарът — може би ще успеем да изтрием спомените му за тях.

— Иш — вметна Галахад, — ако продължаваш така да човъркаш из паметта му, можеш да изтриеш всичко, от което се интересува Айра.

— Но и да спася пациента. Ти си гледай търкането на гърба, скъпи, остави деликатната работа на мен и Минерва. Нещо друго, Минерва?

— Не. Всъщност да — Айра ми каза да намеря Хамадриад; иска да говори с нея. Ще приеме ли разговора тя?

— Разбира се! — Хамадриад се обърна настрани. — Нека да говори чрез теб, не мога да отида до телефона, гола съм.