Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Какво е необходимо за втори път, дядо? — попита Хамадриад. — Техника? Контрол над мускулите?

— Някакви оплаквания ли имаш, скъпа?

— Ами… не.

— Значи ти самата знаеш отговора и се майтапиш с мен. Нито едно от двете. Способността да се направи един мъж щастлив е качество по-скоро духовно, отколкото физическо. Олга го притежаваше.

Казах на Веселяка, че Олга се е омъжила веднага след заминаването му, щастлива е и доколкото съм чул, има три деца… Което си беше лъжа, защото тя загина при нещастен случай. Момичетата много плакаха, аз също се чувствах зле и затворихме заведението за четири дни. Но аз не можех да разкажа на Веселяка тези неща. Именно Олга беше една от тези, които първи му се притекли на помощ, които са го измили, обръснали и са му дали мои дрехи, докато съм спял.

Всъщност всички се грижеха майчински за него и никога не се караха помежду си по този повод. С историята за Веселяка изобщо не съм се отклонил от темата, продължаваме да си говорим за любовта. Някой иска ли сега да вземе думата?

— Значи той е обичал всички тях? — обади се Галахад. — Това ли искате да кажете?

— Не, синко, той не обичаше нито една от тях. Харесваше ги, да, но ги изостави без никакво колебание.

— Значи искате да кажете, че те са обичали него ?

— Именно. И ако схванете разликата между неговите чувства към тях и техните към него, ще загреете за какво става въпрос.

— Майчинска любов — изрече Айра, и добави недоволно: — Лазарус, вие се опитвате да ни намекнете, че освен „майчинската любов“ други видове любов няма. Човече, да не сте откачили?

— Възможно е. Но не чак дотам. Казах само, че са се грижили майчински за него. Изобщо не съм споменавал за „майчинска любов“.

— Уф… да не е спал с всички тях?

— Не се учудвай, Айра. Никога не се опитах да го разбера. Във всеки случай — не е съществено.

— Айра — обърна се Хамадриад към баща си, — „майчинската любов“ няма нищо общо тук; често тя е просто чувство за дълг. Изкушавала съм се от мисълта дали да не удавя двама от моите пикльовци — не можеш да си представиш какви малки демони бяха.

— Дъще, всичките ти отрочета бяха очарователни деца.

— Как ли пък не! Майките са длъжни при всички случаи да се грижат за децата си, за да не израснат от тях чудовища. Какво мислиш за сина ми Гордън като малък?

— Възхитително дете!

— Наистина ли? Ще му кажа, ако наистина имам син на име Гордън. Извинявай, уважаеми, не трябваше да ти слагам капани. Лазарус, Айра е идеалният дядо, който никога не забравя за рождените дни на внуците си. Но аз винаги съм подозирала, че Минерва се грижи за тези неща, и сега вече съм сигурна. Така ли е, Минерва?

Минерва не отговори.

— Тя не работи за теб, Хамадриад — обади се Лазарус.

— Естествено, че Минерва следи тези неща вместо мен — изрече остро Айра. — Минерва, колко внуци имам?

— Сто двайсет и седем, Айра, ако броим момчето, което се роди миналата седмица.

— А правнуците колко са? И на кого се е родило момче?

— Четиристотин и три, сър. Родила е Мариан, настоящата жена на сина ви Гордън.

— Дръж ме в течение. Бебето, за което си мислех, госпожо Умнице, беше Гордън, синът на Гордън от… май беше Евелин Хедрик… Лазарус, аз ви излъгах. Истината е, че искам да емигрирам, защото потомците ми вече са запълнили цялата планета.

— Наистина ли възнамеряваш да офейкаш, татко? Значи не е само слух?

— Пазя тази страшна тайна за традиционното събиране на настоятелството, което се извършва на всеки десет години. Истина е. Искаш ли да дойдеш с мен? Галахад и Ищар вече се съгласиха. Ще си отворят подмладителен магазин за колонията. Имаш между пет и десет години да научиш нещо полезно.

— Дядо, вие ще дойдете ли?

— Едва ли, скъпа. Виждал съм много колонии.

— Може да промените мнението си. — Хамадриад се изправи и се обърна към Лазарус: — В присъствието на трима свидетели ви предлагам… не, на четирима; Минерва е най-добрият възможен свидетел… предлагам ви да сключим договор за съвместен живот и създаване на потомство, срокът ще бъде определен от вас.

Ищар изглеждаше смаяна, но успя да се овладее. Останалите мълчаха.

— Скъпа ми внучке — отговори Лазарус, — ако не бях толкова стар и уморен, щях да те напляскам.

— Лазарус, аз съм ваша внучка само от учтивост. В мен има по-малко от осем процента ваша кръв. А делът ви в доминантните гени е още по-малък, така че рискът за нежелателни мутации е минимален, всичките отрицателни рецесивни фактори са отстранени. Ще ви пратя генетичната си структура за анализ.