Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Трябваше ми известно време, за да осъзная, че Веселяка е не само паразит, който ни използва заради спането, храната и това, което успее да изкара от нашите гости — не, той също беше хванал едно от веслата на лодката. С други думи, на края на месеца забелязах, че приходите са нараснали.

— Как е станало това, Лазарус? При положение че той е събирал от клиентите ви и подаяния?

— Айра, нима трябва да мисля и вместо теб? Впрочем не, с това се занимава Минерва. Вероятно не си се замислял кое носи печалбата в подобен род заведения. Източниците на приходи са три: барът, кухнята и момичетата. Никаква дрога — тя само пречи на трите основни източника на печалба. Ако някой от клиентите имаше дрога и аз разберях това — например когато запали цигара, веднага го изкарвах и го пращах да си върви по пътя — към китайския квартал.

Кухнята обслужваше момичетата — по стаите и в столовата, по желание. Освен това работеше цяла нощ за посетителите и носеше доход — основно поради поръчките, които даваха девойките. Барът също работеше на печалба, след като уволних един барман „с три ръце“. Момичетата плащаха определена сума за всеки клиент — ако той останеше през нощта, сумата се утрояваше, а всичко отгоре оставяха за себе си. Понякога те надуваха цената, но аз си затварях очите — бях им дал пълна свобода, само ако някоя започнеше да прекалява, разговарях с нея. Никакви особени проблеми нямах — те бяха истински дами, пък и за да ги контролирам напълно, трябваше да имам очи и на тила.

Имаше и оплаквания за откраднати от клиентите пари, но само за един от случаите установих, че е виновно момиче — просто прекъснах договора й и я пуснах да си ходи. Обикновено клиентите бяха съжалили, че са дали твърде много пари, и се опитваха да си ги върнат. Но аз предвидливо бях сложил микрофони в стаите и ако се наложеше, се притичвах на помощ. Подобни типове моментално изхвърчаха навън.

— Дядо, а не попадаше ли на прекалено едри, за да бъдат изхвърлени?

— Ни най-малко, Галахад. В една битка размерите нямат никакво значение… пък и аз винаги бях въоръжен — за всеки случай. Ако ми се наложеше да се справя с някого, аз се справях, независимо от средствата, които се налагаше да прилагам. Ако ритнеш някого по чатала без предупреждение, спокойно ще можеш да го изхвърлиш, независимо кой е той.

Недей да правиш такава физиономия, Хамадрага, баща ти ме уверяваше, че трудно мога да те шокирам. Но аз ви разказвах за Веселяка и за това как той заработваше пари за нас, без да пренебрегва и себе си.

В такъв тип заведения по границата обикновеният посетител влиза, взима си напитка, разглежда момичетата, поръчва напитка на тази, която си е харесал, отиват в стаята й, вършат си работата, после той си тръгва. Обикновено това става за трийсет минути, печалбата за заведението е минимална.

Така беше преди да се появи Веселяка. А след пристигането му събитията протичаха по следния начин: купува посетителят напитка за себе си и за момичето и отиват в стаята. Когато се върнат, слепецът пее „Франки и Джони“ или „Когато работникът с вагонетката срещна братовчедката“ 43 — усмихва се и реди куплет след куплет. Посетителят сяда, изслушва песента до края, после пита Веселяка дали не знае „Черни очи“. Той, естествено, я знае, но не си казва, а моли клиента да му даде текста и да изтананика мелодията и обещава, че ще види какво може да направи по въпроса.

Ако клиентът има пари, той остава с часове — поръчва вечеря и на себе си, и на някое от момичетата, и Веселяка нахранва, а по някое време вече е готов да повтори преживяването със същото или с друго момиче. Ако парите му са достатъчно, остава цялата нощ и ги разпределя между Веселяка, момичетата, кухнята и бара. Ако ги похарчи, но се е държал прилично и не се е стискал, му давам легло и закуска на кредит и го каня пак да дойде. Ако е жив на следващата заплата — непременно идва. Ако не — заведението е вкарано само с една закуска, което е нищо в сравнение със сумата, която гостът е похарчил. Евтина реклама.

Само след месец и заведението, и момичетата печелеха доста повече, като не бяха започнали да работят повече, понеже сега прекарваха голяма част от времето с клиента и с напитка — оцветена вода, заплащането на която се разпределяше наполовина между тях и заведението — като му правеха компания в слушането на носталгичните песни на Веселяка. Дявол да го вземе, момичетата не изгаряха от желание да се скъсват от бачкане, въпреки че си обичаха работата. А да седят и да слушат песните на Веселяка, никога не им омръзна.