Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Ами дайте го това определение — каза Айра. — Обещавам да не се смея.

— Още не. Трудността при дефинирането на толкова важна дума като „любов“ е, че определението няма да бъде разбрано от човек, който не е изпитвал това чувство. Има такава древна приказка: как да обясниш на слепия по рождение какво е дъгата? Да, Ищар, аз знам, че ти просто би могла да присадиш на такъв човек клонирани очи, но в дните на моята младост проблемът все още бе неразрешим. Тогава само можеше да се обясни на несретника теорията за електромагнитния спектър, да се назоват честотите, които възприема човешкото око, чрез тях да се дефинират цветовете; да се разкаже подробно за теорията за пречупването и отразяването на светлината, за механизмите, които създават дъгата, за видовете дъги и последователността, по която се разполагат цветовете в тях… Или с други думи — всичко, което знае науката за дъгите… Но нямаше да успееш да накараш слепеца да усети възторга, изпълващ човешкото сърце при вида на една дъга. Минерва е много по-богата от такъв човек, защото тя може да вижда . Минерва, скъпа, ти някога виждала ли си дъга?

— Винаги, когато е било възможно, Лазарус. Винаги, когато е имало дъга в обсега на някой от сензорите ми. Очарователна гледка!

— Това е. Минерва може да види дъгата, слепецът — не. Електромагнитната теория е едно, преживяването — съвсем друго.

— Лазарус — добави Минерва, — вероятно виждам дъгите така, както не може да ги види нито едно същество от плът и кръв. Визуалният ми диапазон обхваща три октави, от хиляда и петстотин до дванайсет хиляди ангстрьома.

Лазарус подсвирна.

— А моят е по-малко от октава. Кажи, момиче, а различаваш ли оттенъците?

— О, разбира се!

— Хм! Не се опитвай да ми ги описваш; ще се наложи да се примиря, че съм полусляп. — Лазарус направи пауза. — Спомних си за един слепец, мой познат. На Марс, когато се разпореждах в този… в дома за отдих. Той…

— Дядка — уморено го прекъсна pro tem председателят, — не се дръжте с нас като с деца. Разбира се, вие сте най-старият от всички живи хора… но и най-младата личност тук — дъщеря ми, която ви е зяпнала и се разтапя — вече е по-възрастна, отколкото е бил дядката Джонсън, когато сте го видели за последен път. Догодина тя ще навърши осемдесет. Хам, скъпа, колко любовници си имала досега?

— Боже, Айра, кой би могъл да ги преброи?

— Взимала ли си от тях пари?

— Не е твоя работа, татко. Или искаш да ми предложиш някаква сума?

— Не бъди безочлива, скъпа; аз все още съм ти баща. Лазарус, да не смятате, че можете да шокирате Хамадриад с откровен разговор? Проституцията не процъфтява при нас; щяха да се намерят прекалено много любителки, желаещи да се занимават с тази професия. Въпреки това в Нови Рим работят няколко бордея, регистрирани в Търговската палата. Препоръчвам ви обаче да посетите най-хубавия дом за почивка, който имаме — „Елисейските полета“. След като се възстановите напълно.

— Добра идея — въодушеви се Галахад. — Ще го отпразнуваме там. Веднага щом Ищар направи последния ви преглед. Каня ви да сте мой гост там, дядо; ще бъде чест за мен. Там има всичко — като се почне от масаж и създаване на настроение чрез хипноза, и се стигне до невероятно вкусни ястия и най-изискани зрелища. Каквото си поискате.

— Чакай малко — възрази Хамадриад. — Галахад, не бъди егоист. Ще отидем четиримата. Нали, Ищар?

— Естествено, скъпа. Ще е забавно.

— Или шестима, но Айра трябва да си намери спътница. Татко?

— Да присъствам на тържеството по случай рождения ден на Лазарус, скъпа, е съблазнително за мен, въпреки че обикновено избягвам обществените места. Колко подмладявания сте имали, Лазарус? Отчитаме ги при празнуването на рождените дни от този вид.

— Не си пъхай носа където не ти е работа. Както каза дъщеря ти: „Кой би могъл да ги преброи?“ Нямам нищо против да ми направите торта за рождения ден, такива, каквито се правеха, когато бях дете. Но една свещ в средата ще е достатъчна.

— Фалически символ — забеляза Галахад. — Древен символ на плодородието — подходящ е за подмладяването. А пламъчето е не по-малко древен символ на живота. Но свещта трябва да е истинска, а не имитация. Ако успеем да намерим такава.

Ищар се зарадва:

— Разбира се, че ще намерим! Все някъде има майстори на свещи. Ако няма, ще проуча как се изработват и сама ще направя. Мога да я стилизирам даже. Впрочем, дядо, мога да направя ваше изображение: аз съм скулптор-любител, научих се когато започнах да се занимавам с козметична хирургия.