Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Добре, да преминем на галакта и да опитаме да хвърлим светлина върху въпроса. На първо място: на английски никога не се е мислело много; този език не е подходящ за логични разсъждения. Вместо това неговата емоционалност по прекрасен начин помага да се скриват грешките. Езикът е рационализиращ, но не и рационален. И повечето хора, говорещи английски, имат не по-добра представа за значението на думата „любов“ от теб, въпреки че постоянно я използват — изговори Лазарус. После добави: — Минерва! Правим нова дисекция на думата „любов“. Искаш ли да се присъединиш към нас? Ако да — премини на персонален режим.

— Благодаря ви, Лазарус. Здрасти, Айра-Ищар-Хамадриад-Галахад — отвърна безтелесният контраалт. — Бях и продължавам да съм в персонален режим, както обикновено, а сега с ваше разрешение и ще поговоря. Изглеждате прекрасно, Лазарус, от ден на ден ставате все по-млад.

— Аз и се чувствам по-млад. Но, скъпа, когато преминаваш на персонален режим, ще трябва да ни го съобщаваш.

— Съжалявам, дядо!

— Не ми се прави на толкова смирена. Просто кажи: „Здрасти, тук съм“ — ще е напълно достатъчно. И ако успееш поне веднъж да пратиш мен или Айра по дяволите, ще е прекрасно. Изчисти веригите си.

— Но аз не искам да казвам подобно нещо нито на вас, нито на него.

— Виж, това е лошо. Навъртай се около Дора, ще се научиш. Говорила ли си с нея днес?

— Говоря си с нея и в момента, Лазарус. Играем петизмерен шах и тя ме учи на песните, които е научила от вас. Първо ми изпява мелодията, после аз пея тенор, а тя — сопрано. Правим го в реално време — през колоните във вашата каюта, и се слушаме. Точно сега пеем историята за „Райли с едната топка“. Искате ли да ни послушате?

Лазарус се отдръпна.

— Не, само не и тази .

— Разучихме още няколко. „Дългокраката Лил“, „Балада за Джейк от Юкон“ и „Лепката Били“ — на нея Дора пее и сопраното, и баса. Или може би „Четири курви идват от Канада“ — тази е много забавна.

— Не , Минерва. Извинявай, Айра; моят компютър развращава твоя. — Лазарус въздъхна. — Не си го представях така, просто се надявах Минерва да я поглези вместо мен. Поради липсата на други бавно развиващи се кораби в този сектор на Галактиката.

— Лазарус — с упрек произнесе Минерва, — не мисля, че е коректно да наричаш Дора бавно развиваща се. Според мен тя е доста интелигентна. И не разбирам защо казвате, че ме развращава.

Айра се печеше на слънцето, легнал върху тревата и покрил очите си с кърпа. Повдигна се на лакът и каза:

— И аз не го разбирам това, Лазарус. Тази последната ми се иска да я чуя. Май си спомням къде се намира… се е намирала Канада. На север от страната, където сте роден.

Лазарус поброи наум, после се обади:

— Айра, знам, че предразсъдъците ми са абсурдни за един цивилизован съвременен човек, какъвто си ти. Но нищо не мога да направя: пречи ми ранното ми детство, още нося отпечатъка му. Ако искаш да слушаш неприлични песнички от варварската ера, моля, нека бъде в апартаментите ти, а не тук горе. Минерва, Дора не разбира смисъла на тези песнички; за нея те са детски стихчета.

— Аз също не ги разбирам, сър, освен теоретично. Просто те са весели, а аз много се забавлявам, докато се уча да пея.

— Е, добре. А иначе как се държи Дора?

— Като добро момиче, дядо Лазарус, и мисля, че компанията ми й е приятна. Даже тя вчера малко се понацупи задето не получи приказката си за лека нощ, но аз й казах, че вече сте много уморен и спите, и сама й разказах приказка.

— Но… Ищар! Пропуснал ли съм ден?

— Да, сър.

— Хирургия? Не съм забелязал нови шевове.

Главният техник се поколеба.

— Дядо, ще обсъждам процедурите само ако настоявате. Но тези неща не е хубаво да се напомнят на пациента. Надявам се, че няма да настоявате. Много се надявам, сър.

— Хм. Добре, добре. Но когато следващия път решиш да ми откраднеш някой ден — или седмица, или колкото решиш, — предупреди ме. Че да мога да запиша файл с приказка за лека нощ и да го дам на Минерва. Не, по-добре недей да го правиш — ти не искаш да знам тези неща. Добре, аз ще запиша приказките и ще ги дам на Минерва, а ти предупреждавай нея.

— Така и ще направя, дядо. Винаги е от полза, когато пациентът сътрудничи, особено ако не проявява любопитство към нещата, които правим. — Ищар леко се усмихна. — Най-ужасните пациенти са колегите подмладители. Досаждат на всички и даже се опитват да командват.

— Нищо чудно. Знам, скъпа, че и аз притежавам ужасния навик винаги да се опитвам да командвам. Единственият начин да се боря срещу него е да не влизам в командната каюта. Така че ако прекалено започна да си навирам носа в твоите дела, просто ми кажи да млъкна. Но все пак как вървят нещата? Колко още има до края?