Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Но това не означава, че се хвърлям да му прерязвам гърлото още при първата ни среща — иначе нямаше да доживея и до сто години. Около робството има една неприятна подробност, Айра — не е възможно да освободиш някой роб, той трябва сам да се освободи.

Лазарус се намръщи.

— Постоянно ме принуждаваш да ти разправям неща, които не мога да докажа. Веднага щом получих кораба, аз го подложих на дезинфекция, натоварих го със стока, която според мен можех да продам, взех на борда достатъчно храна и вода, дадох на капитана и екипажа едноседмичен отпуск и уведомих протектора по въпросите на прислугата — най-висшия орган, отговарящ за търговията с роби — че ще започнем да товарим стоката веднага щом капитанът и екипажът се върнат на работа.

После взех семейството със себе си за седмичната инспекция на кораба. Поради някаква причина протекторът беше заподозрял нещо и настоя да обиколи кораба заедно с нас. Така че се наложи да го вземем. Веднага щом се озовахме на борда стартирах, напуснах тази система и никога повече не се върнах там. Но преди да кацнем на някоя цивилизована планета, се наложи аз и моите момчета — две от тях бяха вече достатъчно пораснали — да унищожим всичко, което напомня, че корабът някога е бил робовладелски. Изхвърлихме дори част от стоката, която бях решил да продавам.

— А какво стана с протектора? — попитах аз. — Нямаше ли проблеми с него?

— Щях да се учудя, ако не ме беше попитал. Изхвърлих копелето зад борда. Жив. Отлетя назад с опулени очи, пълнещи се с кръв. А според тебе какво трябваше да направя, да го разцелувам ли?

След като двамата се озоваха сами в колата, Галахад попита Ищар:

— Сериозно ли беше предложението ти към Старейшината? Да имаш дете от него?

— Как бих могла да се шегувам в присъствието на двама свидетели, единият от които самият pro tem председател?

— Не виждам как би могла. Но защо , Ищар?

— Защото не съм сантиментална атавистка 42.

— Не може ли без да си показваш зъбите?

Тя го прегърна през раменете с едната си ръка, а с другата пое дланта му.

— Извинявай, скъпи. Денят беше дълъг… пък и не спах предишната нощ, не че съжалявам… Обезпокоена съм от няколко неща и повдигнатата от теб тема не може да ме остави равнодушна.

— Не трябваше да те питам. Това е нахлуване в личния свят — направо не знам какво ми стана. Да забравим, а? Става ли?

— Скъпи мой! Аз знам какво ми стана на мен… и това е част от причината да съм толкова непрофесионално емоционална. Кажи ми, ако беше жена, щеше ли да пропуснеш шанса да му направиш такова предложение? На него .

— Аз не съм жена.

— Знам, че не си, ти си възхитителен мъж. Но опитай за миг да си логичен като жена. Опитай!

— Не е задължително мъжете да са нелогични; това е женска измишльотина.

— Извинявай. Когато се приберем, ще трябва да взема успокоително — не ми се е налагало да ги използвам от години. Но опитай да помислиш по въпроса, сякаш си жена. Моля те. Само за двайсет секунди.

— Не ми трябват двайсет секунди. — Той повдигна ръката й и я целуна. — Ако бях жена, и аз нямаше да пропусна подобна възможност. Кой може да предложи подобри наследствени белези на детето ти?

— И това не е всичко!

Той примигна.

— Може би аз нямам представа какво имаш предвид, като казваш „логика“.

— Уф… всъщност има ли значение? Нали достигнахме до един и същ отговор? — Колата зави към мястото за паркиране и спря. Ищар се надигна от мястото си. — И така, да забравим за разговора, скъпи. Вече сме си у дома.

— Ти си у дома си; аз не съм. Мисля да…

— Мъжете не мислят.

— Мисля, че имаш нужда да се наспиш, Ищар.

— Ти ме опакова в това нещо, сега ти ще го събличаш.

— Така ли? А после ще решиш да ме нахраниш и накрая пак няма да се наспиш. Свали я през главата, както постъпих вместо тебе в залата за обезпаразитяване.

Тя въздъхна.

— Галахад — не знам дали съм ти избрала правилното име, — трябва ли да ти предлагам договор за съжителство само защото искам да прекараме още една нощ заедно? Твърде вероятно е и двамата отново да не спим изобщо.

— И аз говорех за същото.

— Не съвсем. Защото може да ни се наложи да работим цялата нощ. Дори и да решиш да отделиш три минути за съвместното ни удоволствие.

— Три минути?! Не съм свършил толкова бързо дори и първия път!

— Добре де… пет минути?

— Правилно ли чух, че ми предлагат двайсет минути… плюс извинение?