Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Ох, мъже! Трийсет минути, скъпи, без извинения.

— Прието!

Той се надигна от мястото си.

— Но пет от тях ти вече похарчи за препирни. Да тръгваме, сърдитко мой.

Той я последва в антрето на дома й.

— А какво беше това за цялата нощ работа?

— Не само цялата нощ, но и утре. Ще знам, като проверя какво съм получила по телефона. Ако се окаже, че няма нищо, ще трябва да се свържа с pro tem председателя, колкото и да не ми се иска. Ще се наложи да огледам онази колиба на покрива му и да помисля какви промени трябва да се направят, за да можем да се грижим за Старейшината там. После двамата с теб ще го преместим там; за това не мога да се доверя на никой друг. След което…

— Ищар! Наистина ли възнамеряваш да се съгласиш на такова нещо ? Нестерилно жилище, без резервно оборудване и т.н.

— Скъпи… моят ранг може да впечатли теб, но не и мистър Уедърал. А на Старейшината не му пука дори от властта на Уедърал; Старейшината е Старейшината . Надявах се, че мистър pro tem председателят ще намери някакъв начин да го разубеди и да няма преместване. Но не се получи. Така че сега аз имам две възможности: да се подчиня или да изляза от играта. Като директорката. Което аз няма да направя. Значи оставам без избор. Така че през нощта трябва да изследвам новата му квартира и да видя какво може да бъде направено до утре преди обяд. За стерилност на подобно място не може и дума да става, но все нещо ще трябва да се промени, за да стане жилището по-удобно, преди Лазарус да го види.

— И не забравяй за резервно оборудване, Ищар.

— Като че ли бих могла да забравя, глупчо. А сега ми помогни да се измъкна от това проклето нещо… исках да кажа: „от тази прекрасна дреха, която ти избра за мен и която явно се хареса на Старейшината“. Моля те!

— Стой, не се върти и млъкни.

— Не ме гъделичкай ! О, по дяволите, телефонът звъни! Сваляй това от мене, скъпи… по-бързо!

Лазарус се излегна в хамака си и почеса гърди.

— Хамадриад — изрече той, — този въпрос не е лесен. На седемнайсет години не се съмнявах, че обичам. Но това беше просто излишък на хормони и самоизмама. Едва хиляда години по-късно изпитах чувството наистина… но трябваше да минат още дълги години, докато го осъзная, тъй като отдавна бях забравил думата „любов“.

„Хубавата дъщеря“ на Айра Уедърал изглеждаше озадачена, докато Лазарус за пореден път си помисли, че Айра не е бил прав: Хамадриад беше не просто хубава, тя бе толкова изумително красива, че на някой търг на Фатима при наддаването за нея би се натрупала купчина от пари, а суровите агенти-посредници от Александрия щяха да се надкачват един друг, потривайки ръце при мисълта за колко ще я препродадат… Ако самият протектор на вярата не решеше да я откупи за себе си…

Изглежда Хамадриад не смяташе външността си за изключителна. Но Ищар беше на друго мнение. И в първите десет дни, през които дъщерята на Айра стана част от „семейството“ на Лазарус (така гледаше той на тях; достатъчно подходящ термин, тъй като Айра, Хамадриад, Ищар и Галахад бяха негови потомци и сега се ползваха от правото да му викат „дядо“, стига да не прекаляват с употребата на тази дума), Ищар детински се опитваше да стои между Хамадриад и Лазарус, а също и между Хамадриад и Галахад, въпреки че целта изискваше да се намира на две места едновременно.

Лазарус наблюдаваше този танц из двора и се забавляваше, като се чудеше дали самата Ищар забелязва какви ги върши. Реши, че вероятно не. Отговорничката по подмладяването му беше страшно заета, нямаше никакво чувство за хумор и щеше да бъде шокирана, ако разбереше, че се е върнала в девическите си години.

Но всичко приключи бързо. Беше невъзможно човек да не хареса Хамадриад, тъй като тя се държеше приятелски и дружелюбно, независимо от всичко. Лазарус се чудеше дали тя съзнателно е изработила у себе си този навик, за да се предпази от завистта на не дотам надарените си сестри, или просто такава беше природата й? Не се опита да си изясни този въпрос. Ищар вече се стремеше да сяда до Хамадриад или дори да й прави място между себе си и Галахад, позволяваше й да помага при сервирането на храната и de facto да изпълнява ролята на помощник-домакиня.

— Ако и аз трябва да чакам хиляда години, за да разбера тази дума — отвърна Хамадриад, — значи навярно така и няма да я проумея. Минерва казва, че тя не може да бъде дефинирана на галакта, а аз установих, че дори когато говоря на класически английски, мисля на галакта, което означава, че всъщност не разбирам добре английския. Тъй като думата „любов“ се среща толкова често в древната английска литература, реших, че именно неразбирането на тази дума ми пречи да мисля на английски.