Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Наложи ми се да се занимавам с това, защото корабът ми беше конфискуван, а на чужденците не беше разрешено да работят, докато не им бъде издаден специален документ — заради теорията, че по време на депресия работните места трябва да се пазят за местните граждани. Да се разказват истории — това не се смяташе за професия. Не беше просия — за да се занимава с такава почтена работа, на човек също му трябваше лиценз. Така че полицаите ме оставиха на мира, още повече че аз всеки ден внасях доброволно част от приходите си в благотворителния им фонд.

Трябваше или да хитрувам по подобен начин, или да бъда принуден да крада — сложна работа, ако не познаваш местните обичаи. Но аз бих рискувал и с кражби, ако нямах жена и три малки деца. Те ме караха да се сдържам, Айра; жененият човек не може да си позволи рисковете, които би поел сам човек.

Така че аз си седях там, докато не протрих дупка в камъните на калдъръма и разказвах всичко, каквото си спомнях — от страшните приказки на братя Грим до пиесите на Шекспир — и не позволявах на жена си да харчи пари за друго, освен за ядене, докато не спестихме достатъчно, за да си купя онова разрешително за работа, давайки при това необходимите подкупи. А после им дадох да се разберат, Айра.

— Как, Лазарус?

— Бавно, но ефективно. Трите месеца на пазарния площад ми помогнаха да разбера кой кой е в местното общество и къде живеят свещените крави по тези места. После останах там с години — нямах друг избор. Първо приех местната религия, а заедно с нея и по-подходящо име; после запаметих Корана. Не съвсем същия Коран, който познавах от няколко века, но си заслужаваше усилията.

Няма да разказвам как попаднах в гилдията на тенекеджиите и получих първата си работа — поправка на телевизори; трябваше да плащам част от заработката си на гилдията, но дори и като се прибавят парите, които давах на ръководителя на гилдията по личната ни договореност, сумата не излизаше твърде голяма. Обществото там беше изостанало в технологично отношение, местните обичаи не поощряваха прогреса, равнището беше по-ниско дори от донесеното от Земята преди около пет века. Което ми позволи да стана магьосник, Айра, и можех дори да увисна на бесилката, ако не бях демонстрирал толкова грижливо, че съм толкова вярващ — и щедър — син на църквата. Така че щом се добрах до необходимото обществено положение, аз започнах да търгувам със свежа електроника и с древна астрология — за едната дейност използвах познания, които местните не притежаваха, а за другата — неизчерпаемото си въображение.

Най-накрая станах главен помощник на същия този чиновник, който беше конфискувал кораба и търговските ми стоки няколко години по-рано, и му помогнах да забогатее повече, отколкото забогатях аз. И да ме е познал, никога не ми го каза — брадата доста променя външния ми вид. За нещастие той изпадна в немилост и аз наследих длъжността му.

— Как ви се удаде да направите това, Лазарус? Имам предвид — без да ви хванат?

— Ти пък, Айра! Той беше моят благодетел. Пишеше го в договора ми и така се обръщах към него. Неведоми са пътищата на Аллах. Направих му хороскоп и го предупредих, че звездите са в лоша конфигурация. И се оказа, че наистина са. Тази система е от малкото, поне доколкото аз знам, с две обитаеми планети. И двете бяха заселени и търгуваха помежду си. Изделия на изкуството и роби…

— Роби ли, Лазарус? Доколкото ми е известно, подобно нещо се практикува на Зенит, не мислех, че е толкова широко разпространено. Не е икономически изгодно.

Старецът затвори очите си и стоя така толкова дълго, че си помислих да не е заспал — както често се случваше в началото на разговорите ни. Но той ги отвори и продължи с доста мрачен тон:

— Айра, този порок е разпространен много по-широко, отколкото се споменава в историята. Не е икономически издържано — да, робовладелският строй не може да се конкурира с общество на свободни хора. Но в толкова просторната Галактика обикновено няма конкуренция. Робството е съществувало и ще съществува на много планети — тамошните закони го позволяват.

Вече ти казах, че съм бил способен почти на всичко, за да успея да издържам жените си и децата си — и съм правил почти всичко. Изгребвал съм с лопата човешки изпражнения, нагазил в тях до колене — само и само децата ми да не стоят гладни. Но с робството никога няма да имам нищо общо. Не само защото веднъж и аз самият съм бил роб, а просто заради принципите, които имам. Наречи го „вяра“, ако щеш, или дълбоко морално убеждение. Както и да се назове, място за спор няма. Ако живият човек изобщо има някаква стойност, то тя е твърде висока, за да бъде той нечия собственост. И ако има собствено достойнство, то няма да му позволи да притежава други хора. Колкото и изтупан и напарфюмиран да е робовладелецът, за мен той е само човекоподобно същество.